Залата се разтърси отново, разнесе се глух гръм. Върху косата й се посипа прах, а тъй като трясъците не спираха, от тавана продължиха да се ръсят отломки, по-големи. Едно парче строши стъклена кофа надолу по редицата. По близката стена плъзна пукнатина, като рана, изпълнила се с гъста чернилка.
Мощен удар разклати подземието. Стените се разклатиха по подобие на желето, обгърнало Тиан. Наоколо притичваха лиринкси, които крещяха и проблясваха във всички цветове на дъгата. Човеци минаха край отворената врата (сред тях беше и мъжът с осакатеното рамо), подтиквани от лиринкс, стиснал подобие на остен. Старият Хюл изникна на прага и кресна нещо към Рил. Безкрилият, спрял да изслуша инструкциите, поднови приближаването си към Тиан. Кожата му бе покрита с цветове на неспокойство. За миг погледът му срещна очите на Тиан, а после маската отново се доближи към нея.
— Рил? Какво става?
Маската подави писъците й и схематизирането продължи. Но процесът не протичаше правилно. Притокът на енергия бе изключително нестабилен. Може би полето чезнеше?
Тя искаше да пищи, но не можеше — схематизирането се бе превърнало в неспирна халюцинация. Бойни сцени нападаха ума й: кланкери изстрелват огнени снаряди над стените на Снизорт; окървавен лиринкс собственоръчно разкъсва отряд войници; битумно езеро пламва и отразява пламъците в себе си…
Маската рязко бе свалена от лицето й и халюцинациите изчезнаха. Непознат лиринкс изръмжа пред нея и отнесе недовършения торгнадр. Навсякъде около Тиан се сипеха отломки. Цареше хаос. Пленниците в схематизаторите пищяха. Самата Тиан също бе втрещена до писък.
Сред грохотите тя зърна Лиет сред редиците.
— Лиет!
Прозрачната тичешком обхождаше схематизаторите и задействаше освобождаващите механизми. Горната част на всяко от приспособленията се разтваряше. Тя се канеше да освободи Тиан, когато някакъв лиринкс изкрещя нещо от прага. Лиет понечи да извади занаятчията, но другият добави нов рев, очевидно заповед. Женската остави Тиан и изчезна.
Настъпи тишина, нарушавана от сътресенията и сипещите се късове. Жена от редицата на Тиан започна да се надига на свобода. Появи се бавно. Едрото й мускулесто тяло бе покрито със слой желе. След като се отърси, робинята се отправи към близкия схематизатор и извади намиращата се вътре жена. Тъй като всеки освободен се впускаше да помага, само след минути всички пленници без Тиан бяха извадени. Петнадесет жени и двама мъже.
— Ами аз? — провикна се занаятчията.
Едрата жена потупа краката си и пое след останалите. Робите не можеха да си позволят да носят мъртъв товар.
Когато Лиет я бе пуснала обратно в схематизатора, ръцете на Тиан бяха останали отвън. Без да се замисля занаятчията подири амплимета и откри, че той още е окачен на врата й! Рил винаги го окачаше преди сеанс, а в суматохата Лиет и другият лиринкс бяха пропуснали да го свалят. При допира полето на Снизорт тутакси изникна в съзнанието й. Излъчването бе странно деформирано и бе подредено в структура, която тя разпозна веднага. Дефектният торгнадр. Той ли изкривяваше полето, или амплиметът оказваше влияние и върху двете? Не й се искаше да узнава.
Сред излъчването Тиан видя ярки звезди — места, където лиринксите и човешките армии черпеха енергия. В тази зала също имаше светла точка, енергията, черпена от схематизаторите. Но нейният блясък отслабваше.
Полето припламна в подобие на раздухан огън, отслабна почти до отсъствие, сетне се разгоря отново. Определено нещо не бе наред. Може би от възловата точка биваше поглъщана прекалено много енергия. Всички онези кланкери на повърхността сигурно поглъщаха чудовищно количество. Ако излъчването изчезнеше…
Тиан се опита да се изтласка нагоре, само че желето бе прекалено силно. Дори и сритването му не помогна. Невъзможно беше да се измъкне.
Тя отчаяно отпусна глава, опитвайки се да открие утеха в примирението. Внезапното осъзнаване я накара рязко да се изправи, стоварило се върху й като зашлевяване. Наистина ли бе раздвижила нозете си току-що? Не, сигурно бе халюцинация. Тиан се опита да свие пръстите на краката си и със сигурност ги усети да се раздвижват.
Не си позволи надежда — знаеше, че войниците усещат отсечените си крайници с години. Занаятчията пробно се срита в глезена… Усети движението, усети и болката в големия си пръст. Истина беше. Краката й си бяха възвърнали движението и чувствителността. Вече не беше саката. Скоро отново щеше да ходи. Ако се измъкнеше от този схематизатор.