Ниш можеше да си представи в какъв ад са захвърлени сражаващите се — разкалян от кръв прахоляк, неспирни писъци и стенания, ужасите на разкъсваните живи.
— Какъв е планът ти? — попита механикът.
— Надявах се, че ти ще ме посъветваш. Ти си толкова изобретателен, Ниш.
— Аз не зная почти нищо за Снизорт, Минис. Това е първият път, в който виждам мястото.
— Тогава какво ще правим? — отчаяно промърмори аахимът.
За този въпрос Крил-Ниш имаше готов отговор: самият той би побягнал. С цялата бързина, на която бе способен. Но знаеше, че в случая искреността му няма да бъде оценена.
— Нямам представа.
— Зная, че можеш да измислиш нещо. Разчитам на теб.
— А не трябва! — тросна се Крил-Ниш. — Погледни колко са силни стените им.
— Моля те, Ниш. Ти си единствената ми надежда.
Механикът се загледа в крепостта. Искаше му се да намери някакво решение, пък дори и защото синът на най-могъщата личност в Сантенар го умоляваше. Ако успееше да си запази благоразположението на Минис, един ден това щеше да му донесе немислими облаги.
— Да отидем да говорим със скрутатора. Стига да не се окаже прекалено зает и да не ни приеме, в което съм почти сигурен.
Минис насочи конструкта към щаба на армията, разположен на по-висок връх. Минаха през пет поста, но никой не се осмели да спре сина на Витис. За съжаление скрутатора го нямаше — рано сутринта бил отлетял с въздухоплава.
Ниш, останал сам на ръба на хълма, забеляза, че двама офицери са се втренчили в него — наоколо бушуваше война, а той не носеше униформа. Тъй като военните се отправиха към него, механикът побърза да поеме обратно към конструкта. Нямаше намерение да бъде зачислен.
— Да вървим — каза Хлар. — Няма смисъл да стоим тук.
Двамата цял ден обикаляха Снизорт от разстояние, а по здрач отчаяният Минис насочи конструкта обратно към аахимския лагер.
— Да потърсим отново скрутатора — предложи Крил-Ниш.
— За малко се разминахте — каза Фин-Мах, когато конструктът отново спря на командния хълм. Въздухоплавът се отправяше на юг.
Минис започна да си скубе косите. Той рухна на колене, протягайки ръце към небето. Зениците му се разшириха.
— Виждам бъдещето, Ниш. То е черно и червено. Кървавочервено!
— Какво има, Минис?
Дали аахимът говореше за бъдещето на Ниш, или за смъртта на неизвестния близък човек?
— Огромна експлозия! — Втренченият му поглед се премести върху механика.
— Какво искаш да кажеш?
Очите на Минис се подбелиха. Той се вцепени и безмълвно рухна върху тревата, където остана да лежи като вкаменен ствол.
Фин-Мах дотича с кофа вода, която плисна в лицето му.
— Най-добрият цяр против пристъп — обяви тя.
Минис изхъхри и се задави. Скованите му челюсти се размърдаха, изплюващи водата. Краката му се раздвижиха. Накрая аахимът отвори очи, отново нормални. Той слабо се усмихна към Ниш.
— Става дума за тях.
— Тях?
Въздухоплавът почти не се виждаше.
— Приятелите ти — Флид, Иризис и Юлия. И за Снизорт.
— Натам ли се отправиха те? — обърна се Ниш към Фин-Мах.
Страданието на Минис изглежда я бе впечатлило.
— Вярваме, че лиринксите са разположили възлопресушител. Флид отиде да го унищожи.
За момент изглеждаше, че младият аахим ще получи повторен пристъп.
— Ами Тиан?
Никой не отговори.
— Сам ще отида при нея — заяви Минис, — щом не се осмеляваш да ми помогнеш.
— По-добре кажи на баща си, Минис — рече Хлар.
— Ха! — яростно изфуча аахимът. — Той ще се зарадва да я види мъртва. Единствено на Триор мога да се доверя, но…
— Какво?
— Тя винаги се отнася с презрение към предсказанията ми.
На Ниш му бяха омръзнали Минисовите оплаквания.
— Толкова ли те е страх от нея, че ще позволиш това да ти попречи да спасиш любимата?
Триор беше в палатката си, четяща депеша.
— Това е първото съобщение от Щасор — каза тя на Минис, изпреварвайки въпроса му. — Най-сетне.
— Какво ги е забавило толкова? — поинтересува се Ниш.
— Щасор се намира сред планини, непроходими за конструктите ни. Пратениците ни трябваше да го достигнат пеш. Намирането на града се оказа… трудно.