— И какво казват?
Тя не отговори, а остави писмото с въздишка и рече:
— Защо си дошъл, Минис?
Младежът й каза.
Аахимата подбели очи:
— Предсказанията ти са еквивалентни на подхвърлянето на монета.
— Само когато не се вслушвам в сърцето си! — ядосано отвърна той. — Когато останалите ме принуждават.
— Много добре. Кажи ми какво си видял.
— Огромно, кървавочервено избухване! — възкликна той. — Още преди да чуя, че скрутатор Флид е отишъл да неутрализира възлопресушителя…
— Какво? — Триор скочи на крака, събаряйки листове по земята. Тя сграбчи Минис за ръката и попита настойчиво: — Къде си чул това?
— В командния пункт на сантенарската армия. Перквизитор Фин-Мах ни каза — услужливо се намеси Ниш. — Какво има?
Аахимата отново седна, отпуснала глава между ръцете си.
— Блокирането на възлопресушителя би се равнявало на запушването на маркуч, по който неспирно бива изтласквана вода. В един момент натискът ще стане прекалено голям.
— И какво ще последва? — попита механикът.
— Огромно избухване — отвърна тя. — Експлозията би могла да отнесе половин Снизорт.
— Тиан няма да оцелее — изхлипа Минис.
— И тайната на летящия конструкт ще бъде изгубена. Но това не е най-лошото, което може да се случи — рече аахимата.
— А какво?
Въпросът на Ниш остана без отговор.
— Трябва да я спасим. — По бузите на Минис се стичаха сълзи. — Трябва, Триор. Моля те!
— Трябва да опитаме — отвърна жената. — Макар да не виждам как.
Триор изпрати спешно съобщение до Витис, но не получи ответ.
— Той е в другия край на бойното поле, зле притиснат — каза вестоносецът. — Не можах да го достигна.
— Това никак не ми харесва — рече аахимата.
— Моля те, Триор — умоляваше Минис.
— Мълчи! — Тя нервно приглаждаше свитък. Хартията понечи да заеме предишното си положение. Нова милувка на дългите пръсти я разубеди. — Ако отида, надали ще се върна жива. Но кой сред нас би имал по-голям шанс?
Аахимата хвърли безстрастен преценяващ поглед към Ниш.
— Трябва да опитам, каквито и да са последиците. Ниш, ти ще дойдеш с мен, ако не те е страх. Предпочитам да не рискувам подчинените си. А и ти носиш известна отговорност за случващото се.
— Това пък защо? — попита механикът.
— Твоят скрутатор се е отправил да изпълни това налудничаво дело. Минис, ти ще останеш тук и ще обясниш ситуацията на баща си. Няма да допусна той да обвини клана ми в посегателство срещу единствения наследник на клан Интис.
— Трябва да дойда — проплака младежът. — Не можеш да ме оставиш тук.
Триор за пореден път приглади свитъка. За миг върху устните й изникна неразбираема усмивка, която не остана незабелязана от Ниш. Изглежда аахимата не би имала нищо против, ако Първият клан изчезнеше. Или замисълът й бе друг? Минис бе лесен за манипулиране. Възможно ли беше тя да е повлияла на дверта? Възможно ли беше междуклановата ненавист да е тъй силна?
— Щом настояваш, не мога да го предотвратя. Но трябва да заявиш пред двама свидетели, които не са от моя клан, че доброволно си решил да не се вслушаш в препоръката ми. И също така да заявиш намерението си.
Нужните свидетели бяха призовани. Триор с формални думи заяви на Минис, че няма да го вземе със себе си в Снизорт. Със същата формалност младият аахим настоя, че ще дойде, сетне заяви, че тя няма право да му отказва. Свидетелите записаха думите и ги отнесоха. Онази усмивка се появи отново.
— Ще отидем с моя конструкт — заяви Триор. — Той е… по-подходящ за целта.
— Защо? — осведоми се неизменно любопитният Ниш.
— Ще видиш.
Конструктът, наполовина голям колкото машината на Минис, се движеше почти безшумно. Дори в кабината му не се долавяше звук. Когато Триор докосна насочващия лост, панелът пред тях, който Ниш бе сметнал за метален, стана прозрачен. През него се виждаха светлините на битката — огнени дири в мрака.
Аахимата завъртя малък бутон. Предницата на конструкта, видима през прозрачния панел, изчезна. Дори отраженията на огньовете не се виждаха. Ниш зяпна.
— Използвам го при… по-деликатни мисии.
— Значи се занимаваш с шпиониране? Преди време самият аз бях осведомител.
— Може и така да се нарече. — Но неприязънта й към думата бе очевидна.