Тиан остана край стъклената врата, където беше малко по-топло. Все още я измъчваха тръпки от скорошното измръзване, който дискомфорт се примесваше с неспокойството за намиращия се в чужди ръце амплимет.
— Не е ли опасно да го използваш толкова близо до възловата точка?
— Опасно е.
Малиен бе поставила кристала между пръстите си, чиито връхчета бяха събрани като в молитва. Единият край на бипирамидата стърчеше между тях. Бе отпуснала лакти върху коленете си. Със скованата си поза тя принуди Тиан да се приближи, за да вижда по-ясно.
Старицата рязко извърна глава, изненадвайки събеседничката си с вида на лицето си. Изглеждаше уплашена. Амплиметът, обичайно излъчващ бяло или синкаво сияние, понастоящем струеше заплашителна червенина. Блясъкът му пулсираше. Тиан потръпваше при всяко изменение.
Кристалът започна да пулсира по-бързо и произволно. Изглеждаше, че между него и Малиен се разразява борба. Тиан си припомни опасенията на Витис, касаещи евентуалното покваряване на амплимета. Дали за самата нея щеше да има опасност, когато матахът й върнеше кристала? Ако й го върнеше.
Сиянието изчезна рязко. Светещият глобус във вътрешността на помещението също угасна. Слънцето вече бе залязло и нощта бе тъмна, оспорвана единствено от слабия блясък на звездите, уловен от леда. Атмосферата излъчваше заплаха. Малиен потръпна с цяла снага и бавно започна да се изправя, докато не застана на пръсти. Едновременно с това тя повдигна бипирамидата над главата си и нададе вик на неразбираема емоция — би могъл да бъде както екстаз, така и агония.
Сега амплиметът сияеше толкова ярко, че Тиан можеше да види кръвта, стичаща се във вените на възрастната жена — а тя се забавяше, забавяше, забавяше… Какво правеше Малиен? Занаятчията понечи да се раздвижи, ала в следващия миг светът около нея изчезна. Последното нещо, което Тиан помнеше, бе как се надига от ледния камък.
Веднага можеше да види, че е била в безсъзнание известно време, защото над върховете беше изгряла луна. Малиен все така държеше кристала над главата си, процеждаща лъчи между пръстите й. От затворените клепачи се стичаха сълзи, а очните ябълки зад тях се движеха. Върху страните бяха замръзнали сълзи.
Тиан остана близо до ръба, за да не я притеснява. Лъчите постепенно губеха интензитета и дебелината си, докато в един момент единствено лицето и пръстите на матаха не останаха осветени. Скоро старицата изцяло потъна в мрак.
Младата жена се протегна предпазливо и докосна ръката на Малиен. За нейна изненада крайникът беше топъл. С огромно облекчение Тиан взе кристала от ръцете й.
Матахът се раздвижи рязко: оживяваща статуя. Очите й се отвориха, пръсвайки ледени късчета.
— Тиан — колебливо изрече тя. По подобен начин би мълвил човек, почти забравил как да говори.
— Ела вътре.
— Ти влез на топло. Аз ще дойда по-късно. Първо трябва да помисля.
На Тиан не й се искаше да оставя старицата сама, защото се притесняваше за нея, но мразовитият студ подкрепи молбата на Малиен. Занаятчията слезе в покоите й, но и там не можа да се стопли — не и докато не си приготви гореща вана.
Малиен я откри часове по-късно да спи във ваната.
— Вечерята е готова — каза тя, докосвайки спящата по рамото.
— Какво видя? — попита Тиан, когато двете бяха приключили великолепното пиршество, състояло се от изцяло непознати за нея гозби. Тя се бе настанила в удобен стол, облечена в копринена рокля и отпиваше от чаша с течност, напомняща кафе, но с далеч по-превъзхождащ аромат. — Съжалявам. Това беше неучтиво от моя страна.
— Не видях това, което очаквах да видя — отвърна Малиен. — И за видяното ще говоря само с други от вида си. — Тя също отпи от чашата си, понечи да каже още нещо, ала утихна.
Тиан също замълча. За нея Аахан представляваше сцената на вулканични видения, на чийто фон бе съзирала Минис. Довършила напитката си, тя се оттегли да си доспи. Този път не я измъчваха сънища.
Малиен дойде при нея едва на следващия ден.
— Заслужаваш да чуеш обяснение, Тиан. Трябва…
— Аахан не касае мен. Не се чувствай длъжна…
— Изслушай ме. Аахан се е замесил в делата на твоя свят и ти си в правото си да знаеш какво става. Вярвам, че Витис е проявил нечестност спрямо теб — ако не самоинициативно, то манипулиран от други аахими. Ти беше права да се изказваш със съмнение за честта на жителите на Аахан. Някой си играе смъртоносна игра, последиците от която биха могли да бъдат невъобразимо ужасяващи.