— Конструктите не се захранват от тези излъчвания. Те използват местните полета, които са силни на Аахан, но — за съжаление — по-слаби на Сантенар. Извличам цялата енергия, която мога, но тя едвам стига да ни поддържа над земята и в движение.
Минис беше пощурял от притеснение.
— Нещо не е наред, нали, Триор?
— И то ужасно. Местното поле непрекъснато отслабва.
— Възможно е възлопресушителят да привлича към себе си всички излъчвания — предположи Крил-Ниш.
— Не виждам как! — процеди аахимата през зъби и рязко раздвижи лоста. Конструктът се стрелна напред, спря, стрелна се отново, а после жуженето на задвижващия механизъм замря. Дъното се стовари върху пода.
— Този звук не ми хареса — рече Триор. — Това не беше удар, а цамбурване.
Тя отвори люка и двамата с Ниш се изкачиха. Въздухът вонеше на битум. Механикът скочи.
— Не! — понечи да го спре аахимата.
Прекалено късно. Краката му потънаха до коленете в тъмната, гъста течност.
Ругаейки, Триор му подаде ръка и се опита да го изтегли, но не можа.
— Помогни ми — кресна тя към Минис, който бе покрил лице с дългите си пръсти и се поклащаше в отчаяние. — Минис!
Младият аахим хвана механика под мишниците и се напрегна. Краката на Ниш бавно изплуваха.
— Проклет глупак! — Триор му подаде ножа си. — Изстържи го. И си свали ботушите и панталоните, преди да се качиш обратно.
Ниш се зае с почистването си. Аахимата слезе обратно в конструкта и скоро познатият вой се завърна.
— Излъчването се върна — обади се тя. — Поне отчасти. Да видим дали ще успеем да се измъкнем.
Двигателният вой стана по-пронизителен. С лепкав звук машината се разтърси и се отскубна от лепкавината, в която бе затънала. С напредъка им странността около тях се увеличаваше. Стените се разтичаха и се издуваха. Струи битум се стичаха над тях, настрани и понякога към тавана. Отново се виждаха черни мехури, горещ асфалт капеше върху корпуса на конструкта.
— Колко остава? — високо попита Ниш.
— Не е нужно да крещиш — отвърна аахимата. — След няколко минути ще стигнем.
— При Тиан? — продължи механикът.
— Не. При възлопресушителя.
Минис рязко се извъртя към нея.
— Но, Триор…
— Първо трябва да попречим на скрутатора, Минис.
— Тук става още по-горещо. — Крил-Ниш обърса чело. — Сякаш и преди не беше задушно.
Нещо разкъса стената сред рояк искри. Тунелът видимо се разтърси и завибрира. Една от стените се раздвижи, почти блъснала конструкта. Малко по-напред ги очакваше участък, в който стените почти се допираха.
— Няма да успеем — каза Ниш. — Ще бъдем…
Блъсна ги ударна вълна. Пред тях тунелът се слепи, а веднага след това се раздалечи с ужасяващ звук. Воят затихна и конструктът отново се понесе към пода. Този път Триор не можа да го задейства отново.
— Заседнахме — рече тя. — Излъчването изчезна.
Тримата се втренчиха един в друг. Ниш можеше да усети сграбчилата го клаустрофобия, неизменно сподиряща подземните му изяви.
— Трябва да се махнем — изхриптя Хлар.
— Ще трябва да продължим пеша. Ако подът е достатъчно твърд.
— Но без конструкта ще бъдем…
— Зная! — сряза го жената. — Но не можем да го носим.
— Това избухването на възлопресушителя ли беше? — прошепна Ниш.
Тя се изсмя презрително.
— В такъв случай все още имаме време. — Ниш бе излязъл отвън и протягаше крак, за да провери земята. Търсеше участък, който да е достатъчно солиден.
Триор рязко го дръпна обратно:
— Внимавай!
Огромна буца се бе наслоила на тавана. Ниш се хвърли назад, а аахимата залости люка тъкмо навреме. След миг конструктът се разклати от стоварилата се отгоре му лепкава маса, която изцяло се разстла над корпуса.
— Погребани сме — отчаяно промърмори Ниш. — Никога няма да се измъкнем.
Тридесет и шест
— Къде е часовоят? — настойчиво прошепна Флид.
— Отвъд ъгъла — изсумтя Юлия.
— Казах ви — промърмори Иризис. — Какво ще правим сега, скрутаторе?
— Успокой се. Ела тук, Юлия. В случая ти ще заместваш сетивата ми.
Той приклекна на пода, при което коленете му шумно пропукаха. Дребната жена също се приведе и зашепна. Сега проявяваше изненадващо желание да съдейства, но пък това беше обичайно за нея, когато се окажеше изложена на опасност.