— Предполагам, че я използват за плътоформиране. И други свои Изкуства.
— Несъмнено. Ако искаме Снизорт да оцелее, ще трябва да проследим къде отвежда тази… тръба.
Юлия се задави, преви се и шумно повърна. Свита по обичайния си начин, тя се претърколи към стената, блъсна се в нея и остана да лежи неподвижна. Очите й бяха широко отворени, ръцете й бяха обвити около корема.
— Мюли? — прошепна тя. — Помогни ми, Мюли.
— Юлия? Какво има? — тихо попита Иризис.
— Възлопресушителят е нереден. Лош!
— Какво искаш да кажеш?
— Тиан!
— Какво е направила Тиан?
Юлия не можеше — или не искаше — да каже нищо повече. Но не изглеждаше наранена, затова Иризис я отнесе до входа на пещерата, колкото се може по-далеч от възлопресушителя, а после изтича обратно при Флид.
— И как ще унищожим подобно нещо? — Тя сграбчи кипящия си стомах.
— Обсъждахме този въпрос с останалите скрутатори в Ненифър. Те ми предоставиха нещо за целта.
От нагръдния си джоб той извади куполообразно парче метал, чиято вътрешност блестеше с метален блясък. По ръба му проблясваха пет хедрона — сини, турмалинови кристали.
— Какво прави това устройство? — попита Иризис.
— Просто отразява — в магически смисъл — източената сила обратно. Стига кристалите да бъдат синхронизирани към остатъка от полето, разбира се. Функционирането му изисква енергия, сносни количества енергия.
— Ами ако енергията не може да се върне обратно? Няма ли непрекъснатото изчерпване да попречи?
— Устройството не се задейства веднага. Когато хедроните натрупат достатъчно заряд, натрупаната енергия бива отпратена обратно наведнъж, което ще унищожи възлопресушителя.
— Досега провеждани ли са изпитания?
Иризис и сама знаеше отговора на въпроса си.
— Кога? Това устройство бе изработено в Ненифър, докато ние… изчаквахме.
— За което е най-добре да не споменаваме нищо.
Флид се приближи до входа, приклекна до Юлия и хвана ръката й.
— Благодаря ти, Юлия. Няма да забравя помощта ти.
Тя рязко се дръпна.
— Ти си лош човек. Наруши обещанието си!
— Никога не забравям обещанията си, Юлия. Ще видиш. Сега си почини. На теб ще разчитаме да намериш обратния път.
Скрутаторът се върна в средата на помещението.
— Иризис, твоята задача е най-лесна. В моя случай е обратното: да поставя устройството, докато пресушителят все още източва.
— Каква е моята задача? — с подозрение запита тя.
— Ти трябва да настроиш устройството към полето, да вложиш енергия и да го задействаш.
Иризис се вцепени. Ако скрутаторът бе сграбчил меча си и бе разсякъл главата й, пак не би я разтърсил по такъв начин. Тя безсилно рухна на колене.
— Ксервиш… скрутаторе… сър…
Жената не можеше да откъсне ужасения си поглед от него.
— Какъв е проблемът, майсторе?
Сякаш той не знаеше. Стопеният метал, стекъл се по жилите й, се превърна в лед. Сърцето й кънтеше в ушите. Устните бяха пресъхнали до напукване. А скрутаторът продължаваше да стои с невъзмутимостта на статуя.
— Не мога да го направя, сър. Не мога да извличам енергия от полето. Знаете, че съм изгубила таланта си.
Флид, загледан в разпръскващия възлопресушител, не отговори.
— Сър, нима сте дошли тук, знаейки през цялото време…
Главата му бавно се извъртя към нея. Настойчивостта на погледа му прогаряше.
— Трябва да го направиш!
— Знаели сте за неспособността ми, Ксервиш. Защо сте построили устройство, което не мога да използвам? Защо изобщо ме взехте?
— Не аз го създадох. Бе изработено от Съвета. Гор каза, че приборът е настроен единствено за мен. Но се оказа, че ме е излъгал. Едва днес, когато разопаковах устройството, узнах как работи. По това време не разполагах с възможност да потърся друг занаятчия. Истински занаятчия.
А тези му думи я зашлевиха през устата.
— Защо не ме предупредихте?
— Това само би влошило нещата.
Тогава тя осъзна, че решението е съвсем наблизо.