— Сър, Тиан е някъде тук. Тя би могла да го използва.
В очите на скрутатора блесна надежда. Това също я нарани.
— Да! Защо не се сетих за това по-рано. Юлия? Юлия!
Дребната жена простена. Ксервиш с бърза крачка се приближи до нея.
— Юлия, виждаш ли Тиан?
Тя бе сграбчила главата си.
— Мюли, Мюли?
Флид и Иризис се спогледаха. Скрутаторът опита отново:
— Юлия, трябва да открием занаятчия Тиан. Къде е тя?
Очите на лежащата се раздвижиха.
— Далече — прошепна Юлия.
— Можеш ли да ни отведеш при нея?
— Прекалено далече. Прекалееееено далече. — Тя затвори очи.
Отчаянието избликна от очите на Иризис. Флид грубо я изправи на крака.
— Сега нямаме време за това. Всяка изгубена минута означава още погинали.
— Не можете ли вие да изпълните процедурата, сър? — промълви тя. — Вие сте могъщ мистик.
— Казах ти, че устройството е предназначено за занаятчия, а не за мистик. Гор ме е предал, той иска да умра. Успехът ми не го интересува. Заеми се!
Тонът му я вледени. Сега насреща й не се намираше Ксервиш, неин приятел и любим. Говореше скрутаторът, който не се спираше пред нищо и бе готов да мине през всеки, за да доведе определено възложение до успешен край.
Иризис винаги бе знаела, че в определен момент от живота й лъжата, върху която бе изградила същия този живот, ще се разпадне. Бе подозирала, че разпадът ще е свързан със смърт, но не и толкова ужасна. Поне самосъжалението нямаше да трае дълго.
Тя го погледна в очите.
— Ще опитам, сър.
— Недей да опитваш — грубо отвърна той. — Направи го. Армията, войната, дори оцеляването на човечеството зависят от теб, Иризис.
Тя взе устройството, а с другата си ръка докосна индикатора, за да извика полето. И затвори очи, за да вижда по-добре.
— Полето изчезва бързо. И цялото е… изкривено и немощно. Никога не съм виждала нещо подобно. Почти не се виждат цветове.
— В такъв случай работи бързо.
Иризис призова разгърнат образ на излъчването, а сетне съсредоточи ума си към сините кристали. Това се оказа трудно, защото тя бе привикнала да работи с по един кристал едновременно. Тя протегна улеи през етера — от полето до всеки, един от кристалите. Дори и за нейния привикнал разсъдък това бе тежка задача — запомнянето на един от пътищата прогонваше от паметта й предишните.
Трябва да успееш! Провалът бе отпаднал като вариант. С усилие тя прокара първата бразда, застопори я и протегна втората, а после третата, четвъртата, петата. Сега идваше следващата стъпка. Онази, която тя бе неспособна да изпълни. Отваряйки очи, Иризис видя, че скрутаторът се е втренчил в нея. Устата му се раздвижи беззвучно, но тя разбра думата. Повик да побърза. Слухът й бе изпълнен с кипенето на възлопресушителя.
Самата Иризис се чувстваше разглобявана, подложена на процес, целящ отделянето на мускул, тъкан и орган. Влиянието на възлопресушителя започваше да им се отразява. Флид изглеждаше още по-измъчен. Ако тя успееше, предстоеше му да понесе още по-големи изменения — нему се падаше да инсталира устройството.
Иризис отново затвори очи, плъзна пръсти по турмалините и си представи как силата на полето се пренася в тях. С кристална яснота виждаше полето. Но нищо не се случи, когато тя се опита да изтегли енергия. Както при всеки неин опит от четвъртия й рожден ден насам.
Тридесет и седем
— Защо изгуби таланта си? — каза в ухото й Флид. Изкривените му пръсти сграбчиха раменете й, предлагайки опора.
— Прекалено силно го исках — прошепна тя. Толкова ясно помнеше деня. Копнежът я беше изгарял.
— Защо, Иризис?
— Защото аз бях най-добрата… Защото това беше моето призвание… — Жената утихна, тъй като знаеше, че това не е истина.
— Така ли? Не мисля. Ти никога не си искала да ставаш занаятчия, нали?
Завърнала се обратно в четиригодишния си свят, Иризис трябваше да се напрегне, за да осъзнае думите си.
— Искам! — Тя тропна с крак, обут в красив розов сандал. — През целия си живот съм искала. Мама и тате… и чичо Баркъс…
Отдавна потискан спомен изригна в съзнанието й. В утрото на рождения си ден тя бе разговаряла с майка си. Бе изразила желанието си да стане бижутер — още от четиригодишна Иризис бе овладяла живота си. Тогава бе очаквала майка й да остане доволна, но вместо това Нисиги я бе зашлевила през лицето.