— Готово! Да вървим.
Енергийният фонтан бе изчезнал, ала странността не бе напуснала помещението — дори изглеждаше подсилена. Доскоро втвърденият асфалт течеше като вода — нагоре по стените. Самите те се разширяваха и свиваха в подобие на туптящо сърце.
Иризис трябваше да положи големи усилия, за да потисне ужаса от евентуалната участ да бъде погребана жива. Но успя — иначе цялото й постижение щеше да се обезсмисли в последния момент, заради липса на храброст.
— По-добре се убедете със сигурност, че устройството наистина функционира.
— Излъчването престана да струи, което означава, че то работи.
— Лиринксите ще забележат секналия приток и ще дойдат да проверят — каза Иризис. — И ще махнат приспособлението.
— Невъзможно е да бъде свалено. Най-малката намеса задейства енергията, съхранявана в сините хедрони. Това би унищожило възлопресушителя и всичко около него.
— Ами ако отрежат горната част на самия възлопресушител?
— Това също ще задейства експлозията, защото енергията, стичаща се към устройството, ще изчезне.
— Това ми звучи доста опасно.
— Не би трябвало, стига запушващото устройство да е изработено сносно.
— Ами ако не е? Ами ако Гор нарочно е вложил дефект?
— Не ми е приятно дори да обмислям евентуалните последици.
— Тогава защо още стоим тук?
Сините кристали засияха. Помещението се разтърси.
— Напредва — каза Флид.
Юлия изпищя, притисна слепоочията си и рухна на земята.
— Какво й е? — Иризис се приведе над другата жена, която бе изпаднала в безсъзнание.
— Трябваше да се досетя за това — рече скрутаторът. — Задействането му сигурно се е проявило като експлозия в модела й. Жива ли е?
— Да, но не виждам как ще ни отведе обратно. — Иризис повдигна дребното тяло и го сложи на раменете си. — Вие помните ли го, сър?
Тя очакваше да чуе отрицателен отговор. Още от самото начало той бе заявил, че това е самоубийствена мисия.
— Зная първия отрязък.
— При цялото ми уважение, сър, това няма да ни е от голяма полза.
— По-добре е от нищо.
Флид се напрегна и изрече поредни от неразбираемите си думи. Обгърна ги познатият лек блясък — заклинанието за невидимост.
— Да видим колко дълго ще успея да го задържа — промърмори той.
Вървяха сред почти тъмни странични проходи, защото главният тунел бе изпълнен с лиринкси. Иризис непрекъснато очакваше да бъде разкъсана, изгорена или погребана жива — резултат от някакво невъобразимо бедствие, породено от възлопресушителя.
Скрутаторът успя да запази невидимостта почти до изхода, където простена и се отпусна на едно коляно. Магическият щит изчезна.
Опрял гръб в стената, Флид дишаше тежко. Изтощеният му поглед се насочи към Иризис.
— Струва ми се, че стомахът ми се е напълнил с кръв.
Устата и зъбите му определено червенееха. Самата Иризис не се чувстваше много по-добре. Мускулите й бяха като залепнали.
— Малко остана, Ксервиш. Не спирайте.
Той простена отново, изхрачи кръв и изтегли меча си. Спътницата му не бе в състояние да повтори примера, тъй като носеше Юлия. Флид се приближи до отвора, дръпна се обратно, а след минута провери отново.
— Вече е чисто.
Малко преди достигането на изхода вътре нахлуха двама лиринкси, потъмнели от асфалт и кръв. За момент те се стъписаха, сетне първото създание се нахвърли върху скрутатора. Вторият лиринкс доближи ръце до устата си и нададе тръбен рев, който бе чут на поне половин левга. Юлия се сгърчи в ръцете на Иризис, отвори очи, втренчи се във враговете и отново ги затвори.
С няколко скока лиринксът достигна Ксервиш. Огромните ръце разсякоха въздуха — всеки от тези удари притежаваше достатъчно сила, за да убие. По някакъв начин Флид успя да избегне първите два замаха и се озова в позиция, която му позволи да забие острието между люспите на гърлото.
Второто създание се оказа по-труден противник. Удар с опакото на ръката запрати скрутатора назад. Мечът му изхвърча надалеч. Ксервиш не направи опит да достигне оръжието си, а насочи ръце към краката на противника си и изкрещя мистична дума. Прясна кръв бликна от ноздрите на скрутатора. Подът под лиринкса за миг засия, в следващия момент създанието потъна до кръста. Напразно започна да се опитва да се издигне — асфалтът вече се втвърдяваше.