Тиан понечи да каже нещо, но матахът повдигна ръка.
— Има и друго, което е свързано по-пряко с теб. Амплиметът действително е бил покварен от отварянето на дверта — или от намесата на Витис. Изглежда в кристала се е събудила проява, до този момент оставала без израз.
— Каква? — прошепна Тиан.
— Не зная. Може би някакво подобие на минерален инстинкт.
Тези думи бяха тревожно близо до собствените съмнения на Тиан. Още от самото начало кристалът бе я интригувал с необичайността си. Не й се бе налагало да го събужда, на каквато процедура трябваше да бъде подложен всеки хедрон — амплиметът черпеше енергия самостоятелно.
— Какво се опитва да постигне?
— Не зная. Възможно е намеренията му да са добронамерени, зложелателни или на безразличие, но във всеки случай ще се опита да ги реализира на всяка цена.
— Значи трябва да го унищожим? — Гласът й заглъхна. Достатъчно голям риск криеше унищожаването на обикновен хедрон, към който е привикнал съответният занаятчия. А унищожаването на амплимет… Не, тя дори не се осмеляваше да мисли за евентуалните последици.
— Не! — разпалено възкликна Малиен. — Амплиметът може да е опасен, но пак е съкровище. Пази го, защитавай го и, преди всичко, пази се от него, защото този кристал е смъртоносен.
— Да го използвам или да го притежавам?
— Не бих могла да кажа. Трябва да напуснеш при първа възможност. Амплиметът… е несъвместим с тукашния възел и Кладенеца. Имаш късмет, че до този момент не се е случило нещо драстично.
— Какво имаш предвид?
— Това ще се опитвам да разбера тази нощ.
— Може би кристалът е покварил дверта — с надежда предположи Тиан.
— Не. Станало е обратното.
Още неща, над които да размишлява.
— Къде бих могла да ида?
— Някъде, където знанията и уменията ти ще бъдат в състояние да извлекат добро от злината.
— Поема ли обратно към фабриката, ще стигна там след година — размишляваше Тиан. — Ако изобщо я достигна. И ако реша да приема наказанието им. Пътуването на запад също ще бъде не по-малко опасно и ще ми отнеме месеци. Тогава би било прекалено късно, дори и ако знаех какво възнамерявам да правя.
— Трябва сама да изготвиш плана си. Тук не мога да ти помогна. Но преди да си заминеш, има нещо, с което би могла да ми бъдеш от полза.
— Какво? — попита занаятчията, сигурна, че няма да й хареса.
— Ти си опитна занаятчия — каза Малиен. — Може би ще успееш да разглобиш повредените конструкти и от частите им да сглобиш нов.
Седем
Тиан не можа да скрие тръпките, плъзнали по цялата й снага. От мига, в който бе зърнала конструктите за пръв път, не бе спряла да копнее да надникне под изящните им корпуси. Това беше намеса на самата съдба.
— Ще започна още сега. — Тя буквално скочи на крака. — Още този миг.
— Канех се да приготвям вечерята.
— Ами ако лиринксите се върнат? Не бих искала да рискувам.
Всъщност тя копнееше отново да усети метал в ръцете си. Устройствата бяха логични, предсказуеми, благонадеждни. Те не лъжеха, не мамеха, не предаваха.
Малиен се усмихна леко кисело.
— Храната скоро ще бъде готова.
Тиан забърза по стълбите с разтуптяно сърце. Новостите в механизмите винаги бяха представлявали интерес за нея. А сега й предстоеше среща с технологията на един различен свят. Конструктите бяха за нея по-ценни от съкровище.
Достигнала залата с трите машини, тя бавно започна да се разхожда около тях, смръщена в размисъл. Тъй като не разполагаше с никакво понятие за принципа им на действие, щеше да й бъде трудно да определи място, откъдето да започне. Конструктът, който беше обърнат върху покрива си, бе пострадал най-сериозно. Евентуалното му преобръщане щеше само да задълбочи щетите. Вторият бе със смазана предна част, третият бе смачкан странично и отгоре. Занаятчията се опита да огъне метала в правилната му форма, но дори не успя да го помръдне. Макар да бе тънък на вид, той не отстъпваше на дебелата броня, обгръщаща страните на кланкер.
Занаятчията се покатери върху конструкта със смазана предница и надникна през люка. Вътре бе по-просторно, отколкото изглеждаше, макар че натъпканите пътници надали бяха споделяли това впечатление. Над и зад люка бе разположена бойна кула с копиемет, подобен на този, който бе убил Хани. Тиан побърза да обърне гръб на оръжието.