Докато Тиан спеше, Малиен отново посети Кладенеца. Още преди да е навлязла в конусовидната пещера, тя усети, че нещата са различни. Отвеждащият към него проход бе по-малко мразовит, запречващите кубове бяха по-крехки. Синкавата мъгла около Кладенеца бе гъста като крем и се издигаше по-високо от главата й. Възрастната жена ясно усети съпротивата й, докато се приближаваше край ръба.
Тя притеснено се загледа надолу. Ами ако бе започнал да се размразява? Малиен се заслуша за издайническото прозвъняване на напукващ се лед — това щеше да бъде първият признак. Но не се чуваше нищо. Ивиците мъгла все така лениво се стелеха вътре. Дълбините бяха притихнали, което я успокои. Процесът все още не бе започнал. Това беше добре — Малиен не бе сигурна, че сама би била в състояние да го овладее. Съмняваше се, че някой изобщо е способен.
По време на обратния път тя размишляваше за Тиан — и дали бе редно да сподели притесненията си с нея. В крайна сметка реши да ги задържи за себе си колкото се може по-дълго. За Тиан не би имало никаква полза да знае.
Същата вечер Малиен започна да излага пред Тиан основите на аахимския език — главно думите, свързани с настоящата им работа. Макар младата жена подобно на сънародниците си да говореше три езика — на югоизточната, северната и западната част на Сантенар — аахимският се оказа далеч по-труден. След уроците тя винаги се връщаше към работата с още по-голямо наслаждение.
Тя прекарваше дни в изучаване на конструкта, но не можа да разбере нито по какъв начин бива захранван, нито какъв механизъм използва, за да се издига над земята и да се движи. В един момент изпадна в горчиво отчаяние. Витис и останалите аахими бяха изтъкнали собственото си широко познаване на геомантията и нейното собствено невежество във въпросната област — може би наистина не бе по силите й да проумее? Изтощена от провала, Тиан заспа вътре в кабината.
Малиен я събуди, понесла по чаша във всяка ръка. Докато двете отпиваха от жура си (както се наричаше гъстата и ароматна червена напитка), занаятчията обясни причината за унилостта си.
— Всеки ли може да управлява вашите кланкери? — попита матахът.
— Не, разбира се! Операторът трябва да бъде синхронизиран с контролера си. От съображения за сигурност никога не оставяме контролера в машината, операторът винаги го взема със себе си. За това има и друга причина: привързаността, която се установява между тях по време на процеса. Така че без контролер кланкерът е неизползваем.
— Освен ако в него не бъде включен контролерът на друг оператор.
— Да, но не винаги. Конструктите на същия принцип ли работят?
— Не зная — отвърна Малиен.
— Това не ми помага особено — тросна се занаятчията.
— След като Рулке построил първия конструкт — внимателно поде старицата — по времето на Сказанието на огледалото, най-добрите ни мислители отделили огромно внимание на подобни приспособления. На изграждането им, захранването и контролирането. Но се провалили, защото проблемът бил прекалено сложен.
— Но по-късно ние сме открили как да използваме полето. Теорията на Нунар ни е помогнала и е довела до построяването на първите кланкери.
— Примитивни машини. Не го казвам като обида — бързо добави матахът, виждайки реакцията на Тиан. — Но не може да става и дума за сравнение между кланкери и конструкти.
Просто не можеш да се сдържиш да не покажеш аахимското си превъзходство, помисли си Тиан. А на глас каза:
— Но изглежда на Аахан все пак са успели.
— Те са били по-отчаяни. И са разполагали с прототипа на Рулке, макар и повреден. — Тя се вторачи в Тиан. — Машината трябва да разполага с активационна защита.
— В такъв случай ще са отнесли ключа със себе си, за да не позволят на друг да я използва.
— Може да има начин защитата да се заобиколи. Остави това на мен.
Тиан се спусна на долното ниво, отмести капака на механизма и приседна на ръба, провесила крака над него. Създаде мислено изображение и започна да го извърта, стараейки се да го опознае. Не по начина, по който оператор разпознаваше кланкера си, а по начина, по който един майстор на контролери познаваше всички особености на захранващото поле. Рядката й способност да мисли в образи й позволяваше да върши това и често й помагаше при разрешаването на разнообразни проблеми.