По какъв начин конструктите се носеха над земята? Какво ги задържаше? Тиан не можеше да разгадае въпроса. Но смяташе, че те не използват слабите полета, значи трябваше да си служат с онези силни излъчвания, за които бе загатнала Нунар. Смъртоносни дори и за опитни гадатели.
Споходи я неочаквана мисъл. Проблем, който й се налагаше да разрешава при всяка изработка на контролер, беше да го настрои така, че хедронът му да не реагира срещу полето, а плавно да черпи енергия от него. Но какво би станало, ако контролерът бъдеше настроен да се противопоставя на полето? Той щеше да бъде отблъскван от него — заедно с всичко, към което беше свързан. Можеше ли това да бъде постигнато?
Изкачила се обратно горе в кабината, за да огледа по-внимателно контролния механизъм, все още съсредоточена върху мисловния си образ, Тиан забеляза нещо странно — зад навигационния ствол се извърташе малко гнездо, което се отваряше в най-високата си позиция. Формата и големината му бяха подходящи да приемат малък хедрон. Гнездото беше празно, но пак се долавяха слаби следи от кристална аура. Дали щеше да проработи, ако поставеше вътре амплимета?
Занаятчията развърза кесията и изпита познатото чувство на единение, когато пръстите й докоснаха сияещата бипирамида. Канеше се да постави кристала в гнездото, но гласът на Малиен долетя откъм люка:
— На твое място не бих направила това.
— И защо? — сприхаво се поинтересува занаятчията.
— Казах ти — амплиметът е опасен. Освен това създателите на този конструкт не са съзирали амплимет в продължение на повече от четири хилядолетия. Какъвто и кристал да са използвали, изобщо не е бил толкова мощен. Подобен прилив на енергия би изгорил или направо взривил механизма. Или би могъл да го стопи, заедно с нас двете. Щом си в настроение за подобни опасни експерименти, опитай с по-слаб кристал.
Тиан намери думите й за разумни.
— Имам обикновен хедрон. Да пробвам ли с него?
— Щом трябва. Само знай, че всичко, което правиш тук, е рисковано.
— Защо?
— Възловата точка на Тиртракс е една от най-силните в света. Манипулирането толкова близо до нея може да има неочаквани последици. Освен това Кладенецът…
— Какво за него?
Малиен се поколеба, видимо съжаляваща, че е засегнала тази тема.
— Между него и възела е постигнато крехко равновесие. Не бих искала то да бъде нарушавано.
— Не разбирам.
— Това са аахимски тайни, които не са за външни уши.
— Как очакваш да поправя конструкта, без да зная какво става?
— Така да бъде. Някои неща мога да споделя с теб, но трябва да обещаеш да ги държиш в абсолютна тайна.
— Разбира се — отвърна младата жена.
— Кладенецът на ехото е пленен, но не и покорѐн. Неудачната употреба на енергия може да внесе непредсказуеми изменения или дори да му позволи да се отскубне. В Тиртракс сме изключително внимателни с употребата на Изкуството. Ти също трябва да бъдеш. — Малиен се извърна рязко, с което сложи край на разговора.
Тиан далеч не беше приключила с въпросите, но предпочете да не задава други питания и отдръпна ръка от амплимета. Колкото повече неща й казваше Малиен, толкова по-малко разбираше.
Занаятчията отпусна торбичката обратно върху гърдите си и откачи хедрона. Осъзна, че неволно е стиснала зъби. Наложи си да се овладее, внимателно отпусна кристала в гнездото и рязко отдръпна ръка.
Нищо не се случи. Тиан въпросително погледна към спътничката си.
— Какво трябваше да очаквам?
— Не зная.
Тиан се канеше да вземе хедрона обратно, но старицата я спря.
— Не, още не го изваждай. Може би това не е цялата процедура.
— А каква е тогава? — възкликна занаятчията, неспособна да овладее раздразнението си.
— Да оставим това за утре. Нещата винаги изглеждат по-ясни след преспиване.
— Изтощението винаги ми показва кога е време да спра.
Малиен я погледна замислено.
— Чудех се за теб, Тиан.
— Какво имаш предвид? — смути се младата жена.
— Какво обичаш да правиш извън работата си.
Въпросът й се стори неразбираем:
— Обичам работата си.
— Аз също, но тя не е целият ми живот. От какво се криеш?
— Не се крия от нищо — кресна Тиан и се извърна. — Затова съм толкова добра — защото полагам по-голямо старание.
— На колко години си? Не, ти вече ми каза. Навършила си двадесет и една в деня, в който се е отворила дверта.