Тиан захвърли гаечния си ключ на пода.
— Е, и?
— Знаеш ли на колко години съм аз?
— На вид изглеждаш на около шестдесет, но аахимите стареят бавно и живеят дълго. Освен това зная, че си била жива по времето на Огледалото. Да речем, двеста и петдесет?
— Триста осемдесет и пет, което е с едно столетие повече от очакваното. И все още не съм достигнала края. Преживяла съм осемнадесет твои живота, Тиан, през което време би трябвало да съм научила известни неща. Не можеш да работиш непрекъснато. Трябва да живееш!
— Майка ми казваше същото.
— Ако не искаш да се вслушаш в мен, последвай нейния съвет. Легни си рано и се върни към работата на сутринта. Онова, което днес ти изглежда трудно, ще ти се вижда лесно. Дори е възможно да откриеш отговора в съня си.
След това, което й бяха причинили сънищата, Тиан нямаше никакво намерение да търпи нови съновидения. Все пак тя се отправи нагоре по стълбите, мърморейки:
— Радвам се, че ти не си ми майка.
От цяла вечност не се бе сещала за Марни. Какво ли правеше тя сега? Тиан почти можеше да си я представи върху огромното легло — подбира си мазни десерти и приема поредния любовник в месни обятия. Марни не правеше друго, освен да живее.
— Притеснявам се, че лиринксите ще дойдат — обърна се тя към Малиен, когато достигнаха горната площадка. — Това е възможността на живота ми и не искам да я проспивам.
— Аз също се тревожа — каза матахът. — Възнамерявам да се оттегля на балкона си. Трябва да помисля.
— Изглежда това, което те тревожи, не е свързано с тях, нали?
След дълго колебание Малиен призна:
— Непрекъснато наблюдавам Кладенеца. Струва ми се, че той започва да се размразява.
— В какъв смисъл?
— Кладенецът е динамичен обект, енергийна вихрушка. В същността му е заложено да се носи свободно, ала тази свобода би дошла на цената на всичко в света, което е фиксирано в съществуването си — скали, гори, всички проявления на живота. В сегашното си впрегнато състояние Кладенецът е съкровище. Но ако бъде освободен, той ще донесе гибел на всичко солидно, което докосне. Бил е замразен още по времето на идването ни в Тиртракс, но сега забелязвам ранните стадии на процес на топене. Ако се размрази изцяло, не бих могла да го задържа.
— А защо се размразява?
— Не зная. Да си забелязвала нещо необичайно около амплимета в последно време?
— Не. Ти ме предупреди да не го използвам. — Тиан й подаде кристала.
Малиен внимателно се вгледа в бипирамидата.
— Не виждам изменения, но ти го дръж под око и веднага ми кажи, ако се случи нещо необичайно.
— Очаква ли се?
— Не мога да кажа. Възможно е размразяването по никакъв начин да не е свързано с амплимета. Причината би могла да се крие в отварянето на дверта или в енергията, която конструктите са почерпили от възловата точка.
— Но си притеснена?
— Много притеснена.
Осем
Разрезът бе разсякъл две трети от платнището, но въздухът продължаваше да изхвърча със свистене. Балонът падаше — не като камък, но достатъчно бързо, за да бъде усещането ужасяващо. Лиринксът не изчака да види разбиването им, а веднага пое обратно към Тиан и вещицата.
Какво ли щеше да бъде усещането при сблъсъка със скалите? Ниш се надяваше болката да не трае дълго. Юлия изскимтя и понечи да се скрие в кутията си.
— Няма смисъл. Ела. — Крил-Ниш я взе в прегръдките си. Юлия се притисна съвсем плътно до него, сякаш се опитваше да влезе под кожата му. Той също стисна ръце около нея. Силният вятър ги бе отнесъл няколко левги западно от Тиртракс и отвъд пропастта. Сега се спускаха към подножието на глетчерите. Сблъсъкът с леда по нищо нямаше да отстъпва на камък.
Внезапно издигащо се течение улови балона и ги понесе отвъд ледените скали, към група морени, а после и отвъд тях — към остров сред замръзнала река. Ниш бе сигурен, че ще се разбият право в леда. Но вятърът продължи да ги носи към гората, скриваща средата на острова.
На вид дърветата приличаха на ели, макар игличките им да бяха сини. Един от клоните закачи торбата на балона и изтръгна малкото останал горещ въздух.
Ниш изпитваше изненадващо спокойствие. Той бе сторил всичко по силите си, ала подобно на мнозина други жертви на войната, обстоятелствата бяха срещу него. Съжаляваше единствено, че роднините му няма да знаят за случилото се с него. Семейните Истории щяха да споменават единствено „изчезнал в Мириладел“.