Балонът се носеше право към върха на едно от огромните дървета, за да се вреже в него с пълна скорост.
— Дръж се! — малко напразно се обърна той към Юлия.
Тя се притисна още по-силно към него, а механикът се вкопчи в коша. Балонът откърши върха и се наниза на ствола, който щръкна от дъното. Сини иглички и парчета кора заляха вътрешността на кошницата, от чийто под дървото изглеждаше, че израства. Иглолистното дърво се разклати силно и Ниш очакваше, че стволът ще се строши, но това не стана. Скоро дънерът престана да се тресе. По някакъв начин бяха оцелели.
Очистеният ствол беше блъснал встрани мангала и бе потънал дълбоко в торбата на балона. Отдалеч изглеждаше, че върху дървото се е нанизала черна гъба. Окончателното изхвърчане на топлия въздух донякъде развали това впечатление. Допринасяха и изкривените поддържащи жици.
Крил-Ниш погледна към Юлия.
— Поне сме живи.
— Знаех, че ще оцелеем — отвърна тя.
Спускането беше неприятно. Макар Ниш да не се страхуваше от височини, раната от пробождането го измъчваше, а Юлия се затрудняваше да разбере на каква височина са и как да слязат. И също така не можеше да прецени кои от клоните ще издържат тежестта й, така че механикът трябваше да следи буквално за всяка нейна стъпка.
Най-сетне достигнаха земята, където ги очакваше колебание. Черният балон можеше да бъде видян от левги, затова Ниш се изкушаваше да го унищожи. Но пък можеше да го стори единствено чрез запалване, а един пожар сред върховете на дърветата би бил още по-забележим. Вариантът с поправянето Крил-Ниш бе отхвърлил веднага — то му се струваше невъзможно. А друг изход не съществуваше. По време на спускането не бе зърнал никакви населени места в околностите. Изглежда двамата с Юлия бяха преживели падането, за да умрат от гладна смърт.
Раната продължаваше да го боли. Тъй като по-рано не бе имал възможност, механикът свали връхната си дреха, жилетката и окървавената риза, за да я погледне. Дълъг и плитък разрез се спускаше по ребрата му почти до мишницата. Вече се бе затворила, но все още бе болезнена.
Не му идваше никаква идея за последващите действия, затова отложи решението за следващата сутрин.
— Ще трябва да лагеруваме тук. — Ниш се зае да разпъва палатката. — Ще бъдеш ли така добра да събереш малко дърва, Юлия?
В отговор тя неразбиращо се взря в него.
Ниш потисна желанието си да я зашлеви. Юлия не бе имала възможност да се научи сама да се грижи за себе си и идеята за съвместен труд й бе непозната. Това бе същината й, тя нямаше да се промени.
— Нужен ни е огън — търпеливо обясни той, — а аз трябва да приготвя палатката ни. През това време ти би могла да събереш дърва за огъня, какво ще кажеш?
Механикът посочи към един клон, паднал на земята. Юлия се приведе да го вдигне, прецени го като прекалено тежък и остана загледана в него. Въздъхвайки, Ниш й показа две други клонки, които щяха да са достатъчно леки. Когато той приключи с палатката, Юлия беше донесла посочените клони и бе приклекнала край тях, трепереща.
— Това не е достатъчно, Юлия. Нужни са ни десет пъти повече подпалки, за да изкараме нощта.
Наложи му се да й показва всеки подходящ клон, а после и да й помага да ги пренася, така че със същия успех би могъл да свърши работата сам. Но все пак накладоха огън. Ниш подири торбата с провизиите, за да открие, че тя е останала горе в кошницата, заедно с раниците им.
Вече се стъмваше, но храната не беше нещо опционално. Изкачването — тридесет дължини нагоре и обратно сред сумрак — далеч не беше сред спомените, които Ниш щеше да таи с радост. Но то му струва единствено ожулена кожа по ръцете и остатъка от самоконтрола.
— Аз ще приготвя вечерята — обяви той, докато стъпваше на земята. Сетне се обърна и установи, че думите му не са намерили адресат.
Ниш изруга. Сега пък къде се беше запиляла проклетата жена? Рязко поетият дъх с намерение да позове името й остана неизкрещян — откъм палатката се носеше тихо похъркване. Юлия се беше свила вътре и спеше дълбоко.
— Тъкмо за мен ще има повече — промърмори Ниш и извади тигана.
На сутринта Хлар откри, че раната от ножа, за която снощи не се бе погрижил заради изтощението си, е започнала да се инфектира. По цялото си протежение бе почервеняла.