А тя напредваше мъчително бавно, защото горната част на разкъса бе извита далеч от ствола, така че Крил-Ниш трябваше да се привежда опасно напред. В края на деня бе приключил с по-малко от една трета.
Работата му отне още два дни, след което платът свърши, макар от разреза да оставаше половин дължина. Наложи се Ниш да използва една от ризите си. Този плат беше по-тежък от коприна, но пък и тежестта, която балонът трябваше да носи, беше по-малка.
Когато платнището отново бе цяло и насмолено, механикът се отдръпна назад, за да огледа работата си. Видяното не му се стори достатъчно здраво. Ако шевовете се разкъсаха във въздуха, надали двамата с Юлия щяха да се спасят повторно. Затова Ниш се постара да подсили кръпките с насмолени нишки от разплетено въже. Това окончателно погълна всички запаси от комплекта за поправка.
Още един ден бе нужен за събирането на достатъчно гориво. Наложи му се да отнася всяко късче дърво собственоръчно до балона. След това привърза обратно отрязаната стена и приготви сплетени клонки, с които да запуши дупката в дъното на кошницата, ако успееха да се издигнат.
— Амплиметът го няма — внезапно се обади Юлия.
— Какво?
Тя посочи на запад.
— Изчезна натам.
— Ами Тиан?
— И Тиан.
Това му предостави нова тема за размисъл, в крайна сметка останала без краен отговор — съществуваха прекалено много възможности, а той не бе в състояние да узнае коя е настъпила. Най-сетне всичко бе готово. Ниш разпали мангала, отряза отчупените клони, които биха затруднили издигането им, и помогна на Юлия да се качи. Точно разръчкваше огъня с дълъг клон, когато се случиха три неща.
На изток, откъм планината, жълтеникав удължен предмет прелетя през небето. По форма приличаше на тиква, само че с не толкова заоблени краища. Под него висеше по-малка гондола. Ниш напразно присви очи — не можа да различи повече детайли. Страшно съжаляваше, че в момента не разполага с далекоглед.
Юлия нададе писък, накарал го да настръхне. Ниш рязко се извъртя, учуден какво я бе ужасило в такава степен. Тя дори не гледаше в неговата посока, а се бе вторачила към подножието на дървото.
— Нокти и шипове — простена перцепторът. — Нокти и шипове.
След това Юлия скочи в малката си кошница и затръшна капака.
Крил-Ниш долови неприятна воня, напомняща гниещо месо. Юлия бе споменала нещо подобно, когато бяха напускали Тиртракс. Дали думите й се отнасяха за някакъв хищник наблизо, или някаква проява в решетката й? Във всеки случай беше добре да провери. Щяха да минат часове, преди балонът да е готов за издигане. Механикът мушна нащърбения си меч в колана и започна да се спуска към земята.
С напредъка му противната миризма ставаше все по-силна, докато не започна да го задавя. Това не беше смрадта на мъртво животно, по-скоро на живо създание, отривало се в разлагаща се плът.
Ниш застина, дочул мъркащо изръмжаване. Звукът на задоволство го притесни повече от заплахата. Нещо започна да дере по ствола.
Механикът изтегли меча си и погледна надолу. Нищо не се виждаше. Той се отмести встрани и отново погледна — със същия успех. Премести се на долния клон и приведе глава. Тогава видя създанието, което гъвкаво заобиколи ствола, за да се втренчи в Ниш.
Девет
Тиан дълго не можа да заспи, потънала в мисли за конструкта. Сигурно на това се дължеше сънят й, включващ забранената книга на Нунар, „Гадателско изкуство“, която бе открила във фабриката. Притежаването на този труд в най-добрия случай би означавало край на кариерата й, но въпреки това занаятчията го бе запазила, отчасти заради тръпката от забраненото. Но не това бе главната причина — Тиан никога не бе гледала на себе си като на бунтовна личност. Бе я задържала, защото съдържанието я бе заинтригувало по необичаен начин.
Енергийното поле бе основата на Тайното изкуство. Макар занаятчиите да бяха обикновени работници, Тиан винаги бе изпитвала сродство с великите мистици. Но преди да започне да чете книгата на Рансибъл Нунар, тя бе извършвала работата си механично, без да разбира същината на това, което прави.
Полето бе само една от няколкото сили, за които говореха гадателите. Никой не знаеше как да използва по-силните излъчвания или дали те действително съществуват. А ако някой бе узнал, то не бе оживял, за да сподели откритията си.