Минис й бе преподал основните елементи на геомантията, най-силното и най-опасното от всички Тайни изкуства, което черпеше мощта си от самите планетни сили. Разбирането на Тиан бе съвсем повърхностно, ала аахимите бяха загатнали, че геомантията впряга употребата на някое от превъзхождащите полета.
Младата жена се изтръгна от унеса си и веднага посегна към раницата, където малкото томче бе престояло месеци. То бе изписано на ръка върху гладка оризова хартия. Тиан започна да разгръща страниците, дирейки нещо, свързано с геомантията. Не откри въпросното Изкуство, използвано с това му название, но часове по-късно, когато едва удържаше очите си отворени, откри нещо друго.
Моя хипотеза е, че всяка възлова точка е в състояние да генерира от четири до десет отделни излъчвания. Тези излъчвания трябва да бъдат взаимно ортогонални, което ограничава максимум три до проява в познатия ни свят. Оставащите се намират в други измерения и не са в състояние да влияят върху нашата физическа среда, нито да бъдат използвани чрез някоя от разновидностите на гадателското Изкуство — поне тези, които са ми познати.
Последвалите теоретизации относно същината на превъзхождащите сили бяха написани на толкова сложен език, че уморената Тиан не можа да разбере нищо. Но следните три абзаца привлякоха вниманието й.
Макар да не съм способна да го докажа, приемам, че заплахата от силните излъчвания се крие в тяхната неописуема мощ. Слабото поле е разпръснато, така че мистиците са способни да го използват, без това да крие заплаха за съществуването им (макар че спохожданите от лош късмет и алчните често плащат тази цена). Внимателните гадатели могат да затвърждават Изкуството си в зони с по-слабо излъчване, преди да пристъпят към районите с висока концентрация.
Полетата с превъзхождаща мощност не предоставят подобна безопасност. В същината си те са плоскостни, а не триизмерни. Във въпросната равнина те съсредоточават огромни количества енергия, разнесена с еднакъв интензитет върху цялата повърхност. Освен това подобни полета биха били изключително трудни за откриване. Всеки опит за черпенето на енергия от тях с почти пълна сигурност би предизвикал изпепеляване — никой мистик не би могъл да реагира достатъчно бързо, за да го овладее.
Съществуват мнения, че е възможно изграждането на контролиращо устройство, което да заобиколи това ограничение. Според моето разбиране за Изкуството това е невъзможно. Вярвам, че свръхсилните полета са завинаги извън досега на човечеството. И още по-добре.
Може би аахимите бяха открили отговора? Тиан си припомни механизма на конструкта. Нима подредбата на контролиращите му елементи не бе в състояние да усеща мощните полета и да ги контролира? И възможно ли беше Нунар да е грешала в твърденията си? Не беше изключено — все пак книгата й бе написана преди столетие, преди изработването на първия контролер.
През остатъка от нощта Тиан сънува кристални сънища за пръв път от отварянето на дверта. Както обичайно, утрото заличи спомена за тях. Противно на обичайните си навици, този път занаятчията не скочи веднага, а остана да лежи, обмисляйки проблема. Може би ако разчетеше излъчването на конструкта, щеше да узнае повече за начините, по които той биваше контролиран.
На няколко пъти тя потъва в дрямка, а когато се разсъни окончателно, в съзнанието й вече се бе оформила груба схема. След още час идеята за сензора бе готова, но Тиан не стана, докато не чу Малиен да шуми из кухнята.
— Добро утро.
— Днес изглеждаш по-добре. Сънят трябва да ти е помогнал.
— Така е. Вече зная какво да правя.
Тиан прекара следобеда в изграждане на свързани шестоъгълници от жица и кристал, които копираха формата и структурата на амплимета. Те бяха подредени около малък стъклен тороид, задигнат от едно от многобройните складови помещения в Тиртракс. В средата му лежеше амплиметът, поставен в стеатитовото гнездо, което младата жена бе демонтирала от зиксибюла. За пръв път присъствието на кристала я правеше нервна. Всеки път, когато докоснеше бипирамидата, вътрешно потръпваше. Употребата му вече не й носеше спокойствие, а безпокойство.
Тя се настани в креслото на оператора, мушна пръсти между жиците на шестоъгълниците и докосна амплимета, който бе топъл на допир. Тиан плъзна връхчетата на пръстите си по стените му и затвори очи.