Кристалът започна да пулсира. Затворените й клепачи усещаха приливите светлина. Занаятчията не направи опит да контролира, страхуваше се толкова близо до възловата точка. Затова се остави на усещането да се разлива през и около нея, докато полето само̀ не изникна в съзнанието й. Това бе най-мощното излъчване, което бе долавяла.
Тиан проследи аурата на конструкта до черна метална кутия, чието съдържание не можеше да види. Излъчването излизаше от другия край, поемаше през вътрешностите на машината и се издигаше зад навигационния ствол пред нея. Там очертанията ставаха прекалено неясни — чертеж, показван сред мъгла. Изглежда механизмът бе защитен.
Но ключалката престава да бъде препятствие, когато човек притежава ключа. Тиан просто трябваше да го отгатне. Необичайно уморена, тя отпусна глава върху стъклото. Дали страстта й към работата бе просто начин да избегне останалите отговорности, както Малиен бе намекнала? Занаятчията предпочиташе да не мисли за това, а да продължи. Все още се страхуваше, че лиринксите ще изникнат отново и ще заграбят конструкта, преди тя да е съумяла да го разбере.
Онази тъмна кутия представляваше друга мистерия. Тиан надникна през отвора на долното ниво, хванала едно от светещите кълба на Малиен. Кутията се намираше в предната част на механизма.
Опитът да разгадае предназначението й бе прекратен от необичайна тръпка, след която образът от жици и кристали замръзна в ума й. Бе толкова тихо, че Тиан можеше да чуе собственото си сърце. Тя се изправи и започна да проследява излъчването на зеленото стъкло, ала то засия сред виеща се червена линия.
Тиан подскочи. Върху повърхността на стъклото изникнаха и други форми: сини кръгове, които се стесняваха и разгръщаха отново; жълти линии, извиващи се от едната страна на правоъгълник до другата; редици символи, несъмнено съставящи азбука.
Низовете и символите продължаваха да се променят, но нищо друго не се случи. Тиан продължаваше да стои приклекнала пред ствола, насочила съзнанието си към него.
Край ухото й писна оглушителен звън. Студен метал обгърна челото й и започна да стиска.
Бе задействала капан. Металните пръсти обгръщаха челото й с нарастваща сила. Опитът да се отскубне от тях й донесе единствено болезнен шок, след който ръцете й увиснаха безпомощно встрани. Не бе в състояние да стори друго, освен да се гърчи в болезнени конвулсии.
Тиан се чувстваше отделена от тялото си. Езикът й набъбна, очите се извърнаха. Можеше да види отпуснатите си крайници, но не и да помръдне.
Минаха часове, преди ухилената Малиен да изникне пред нея и да я освободи — часове на безпомощен ужас, през които младата жена си мислеше, че никога вече няма да бъде в състояние да се раздвижи. И часове на кристални сънища, от които помнеше всяка подробност, защото бе сънувала в будно състояние. В този си сън тя беше пленена вътре в амплимета — парализирана или замръзнала — и той се захранваше от същината й. И през цялото време светлината на кристала бе премигвала като сигнална лампа.
Главата й беше замаяна, и най-дребната мисъл пораждаше болка.
— Какво е толкова смешно? — остро каза Тиан.
— Изражението на лицето ти — весело отвърна старицата. — Следващия път прояви достатъчно разум, за да ме помолиш за помощ. Не ти ли казах, че ще има капани?
— Притеснявах се, че лиринксите ще дойдат.
— По-добре те да те убият, отколкото да го сториш сама. Как се чувстваш?
Тиан се раздвижи.
— Малко разтърсена.
Малиен й подаде ръка.
— По-добре да се захващаме за работа.
— Снощи ти ми четеше конско, че съм се преработвала.
— Снощи лиринксите ги нямаше.
-Какво?
— Сутринта видях един да кръжи високо в небето на изток. Не бих искала те да се сдобият с конструкт.
Привечер Тиан смяташе, че е разбрала повечето от навигационните механизми, но все още не бе открила как да задейства самия конструкт.
— Все още нещо липсва — каза занаятчията.
— Като например ключ? Чудя се…
Тиан я погледна с очакване, а възрастната жена довърши думите си с действие — докосна бутон в основата на навигационния ствол. Изникна извита шестоъгълна тръба.
— Това отвежда до отвор над онази тъмна кутия. Можеш ли да усетиш какво е имало там?