Выбрать главу

— С изключение на бойната кула и вътрешността, той досущ прилича на Рулкевия конструкт.

— Изглежда аахимите са копирали дизайна му.

— Ние сме преди всичко творци, а не инженери. Никога не изработваме едни и същи неща по един и същи начин. А ето че тези три конструкта са почти еднакви. От разказа ти разбрах, че и останалите машини са приличали на тях.

Тиан си припомни редиците конструкти.

— Някои се отличаваха по големина, но формата им беше сходна. И какво?

— Това показва, че не са се осмелили да внасят изменения, защото са копирали нещо, което не са разбирали. И не са успели да го пресъздадат изцяло.

— Какво искаш да кажеш?

— Конструктът на Рулке не просто се носеше ниско над земята, той летеше. Виждала съм го със собствените си очи.

Какво не би дала, за да получи свободата на висините!

Тиан побърза да потисне тези си чувства и отвърна:

— Аахимите не са били в състояние да разгадаят тайната на летенето.

— Може би не са търсили на правилното място.

— И очакваш аз да я открия за теб?

Малиен се засмя, макар и с леко странен отзвук.

— Приключенските ми дни отдавна приключиха.

Двете се върнаха при машината.

— Това, което не разбирам — продължи старицата, — е как точно са го възстановили. Видях Игур да превръща конструкта му в тлеещ въглен. Всички, присъствали в онзи съдбовен ден, видяхме. Как е възможно да са възстановили дизайна след подобно попадение?

Тя сама отговори на въпроса си.

— Чрез металомантия. С нейна помощ са построили отново формата и предназначението на всеки елемент от конструкта му. Трябва да е било изключително тежко и трудно. Но са имали на разположение две столетия и ресурсите на цял свят. Само че дори и металомантията не е била в състояние да възстанови най-крехките елементи. Те не са виждали конструкта в действие — продължи Малиен. — Дъното на машината на Рулке се нагорещяваше след полет.

— Аахимските конструкти не се нагорещяваха — спомни си Тиан. — Те преминаваха над сняг и лед, без да ги разтопят.

— Изглежда Витис изобщо не е открил тайната на полета. — Матахът се обърна. — Отивам да нагледам Кладенеца.

Занаятчията дори не забеляза оттеглянето й — беше потънала в мисли за летенето. Най-значимата тайна.

Тиан прекара цялото утро с конструкта, учейки се да го направлява. Беше по-трудно, отколкото изглеждаше, особено под напрежението, повеляващо й да бърза, но след няколко часа тя можеше да маневрира сносно.

Същевременно размишляваше над нещата, които аахимите й бяха разяснили за геомантията, и прочетеното в книгата на Нунар. Все по-ясно й ставаше, че някой от тях греши. Конструктът не беше проектиран да засича, още по-малко да използва, превъзхождащите излъчвания, а използваше слабо поле.

Няколко часа по-късно се появи изнурената Малиен. Тиан сподели мислите си с нея.

— Възможно е Нунар да е грешала и мощни полета да не съществуват — заключи тя.

Старицата бе приседнала на украсена пейка, затворила очи. Тъй като отговор не последва, занаятчията тихо я подкани:

— Малиен?

— Какво? — сепна се старицата. — Покажи ми книгата.

Тиан й показа въпросните пасажи.

Аахимската жена се замисли.

— Мисля, че зная как да изпробвам предположението ти. Почакай тук.

Тя се върна с два листа лъскав минерал, напомнящ слюда, но по-крехък. Малиен ги положи един върху друг, повдигна ги към светлината и започна да извърта горния лист, докато той не почернее.

— Направи си двойни очила от тях и си ги сложи, а после използвай амплимета, за да видиш полето.

Тиан изпълни заръката. Излъчването изникна около нея.

— Сега завърти горните лещи, докато почернеят — каза матахът. — Какво виждаш?

— Нищо. Полето изчезна напълно.

— Абсолютно нищо?

— Абсолютно нищо.

— Съсредоточи се, както когато се опитваш да доловиш далечно поле.

— Все още нищо.

— Прекалено си напрегната. Отпусни се. Остави се на енергията. — Възрастната жена доближи ръце над главата й.

Тиан се опита. Една от лещите се раздвижи, пропускайки частица от пъстроцветността на полето. Занаятчията я настрои обратно и видя нажежен до бяло кръст, изграден от пресичането под прав ъгъл на три плоскости. Тя възкликна високо, при което очилата се изместиха. Но видяното бе достатъчно, за да й покаже истината.