— Видях! — възторжено каза тя. — Мощните излъчвания съществуват. — Тиан започна да се смее.
— Какво видя? — напрегнато запита Малиен.
Тиан й отговори с особено удоволствие.
— Витис не би могъл да използва превъзхождащите полета, защото аахимите не знаят как.
— Не разбирам. Ела, седни. Обясни ми.
— Аахимите винаги се държат толкова арогантно. И не се поколебават всички около тях да осъзнаят първенството им. Ти също не правиш изключение, Малиен. Но в случая те дори не използват полето на възловата точка, а слабите местни полета.
— Полетата на напрежение — сухо каза старицата. — На Аахан те са силни, но тук са слаби.
— Аахимите не знаят толкова, колкото знаем ние — победоносно заяви Тиан.
— Пази се от гордостта! — раздразнено се тросна Малиен.
— Неоправданата гордост е още по-опасна — не й остана длъжна младата жена. — Аахимите не биха могли да изработят летящ конструкт, защото полетът изисква мощ, каквато само превъзхождащите полета са в състояние да предоставят. И, естествено, способността те да бъдат откривани.
— Но след като тайната се разчуе, те скоро ще узнаят. Значи твърдиш, че можеш да накараш конструкта да полети?
— Готова съм да опитам.
— Вложи голямо старание в опита си.
— Нещата влошават ли се?
— Амплиметът продължава да общува с Кладенеца. А Кладенецът черпи енергия отнякъде и бързо се размразява. Не мога да допусна това.
— Тоест?
— Или амплиметът трябва да бъде отнесен, или трябва да го унищожа, каквито и да са последиците.
Десет
— Не! — изплашено възкликна Тиан. — Не можеш да направиш това.
— Нима мислиш, че искам? Никой по-добре от мен не осъзнава ценността му. Зная и какво би ти причинило разрушаването му. Но ако Кладенецът се разтопи и разтроши ограниченията, които го задържат тук, последиците ще бъдат катастрофални.
— Колко катастрофални?
— Тиртракс ще престане да съществува — може би градът, а може би и самата планина.
— Колко време ми остава?
Малиен се поколеба.
— Изпратих скит до Щасор, но никой няма да може да се появи по-рано от два месеца. С конструкта не би било по-бързо, теренът е прекалено неравен. Но по въздух бих могла да стигна за седмица. Усещам, че сме близо до разкриването на тайната му. Ела горе. Трябва да помисля.
Двете жени се отправиха към балкона. Малиен прекрачи прага и застана загледана в ледника. Тиан остана отвъд стъклото, надявайки се, че възрастната жена ще измисли нещо. Унищожаването на амплимета несъмнено щеше да разруши разсъдъка й. Почти толкова лошо щеше да бъде да пропусне възможността да полети.
Малиен се обърна рязко и пое назад, развяла наметало. Занаятчията затаи дъх.
— Имаш време до утре. Вярвам, че ще мога да удържа Кладенеца толкова дълго. Ако дотогава не си открила отговора, ще трябва да решим: да отдалечим амплимета или да го унищожим. Във всеки случай е немислимо да остава тук, дори и ако не съществуваше рискът с Кладенеца.
— Аз ще го взема — каза Тиан. — Унищожаването му би унищожило и мен. Ще го отнеса, макар да нямам представа къде ще ида.
— В такъв случай може да дойда с теб. Да се захващаме за работа. Утре сутринта ще реша.
Тиан изучаваше превъзхождащите излъчвания през очилата си. Трябваше да ги опознае съвършено, преди да настрои контролера към тях. Дори и тогава смъртоносният риск пак се запазваше.
Часовете летяха. Струваше й се, че не отбелязва никакъв напредък. На няколко пъти Малиен идваше да я навести, всеки път по-изтерзана от предишния. Времето изтичаше.
— Още ли няма напредък? — попита матахът при поредното си посещение вечерта.
— Няма. — Това бе и причината самата Тиан също да се чувства изцедена. — А при теб как върви?
— За момента Кладенецът е стабилен. Позволи ми да надникна. — Малиен се качи в конструкта и изчезна в долното ниво. След известно време се появи отново, понесла тъмната кутия в ръце. — Това трябва да е ключът.
— Но тя не е свързана с нищо.
— Оригиналната трябва да е била.
— Тогава защо аахимите не са я възстановили с металомантията си?