— Възможно е частите да не са били там. — Погледът на Малиен изглеждаше насочен право през Тиан и отвъд стената. Тя често изглеждаше затънала в отдавнашен свят или друго време. Или може би удържаше Кладенеца отдалеч.
— Нямам представа за какво говориш.
— И аз самата отчасти нямам. Разсъждавам на глас. Оригиналният конструкт бе разрушен от огнения удар на Игур…
— Изцяло?
— В конструкта няма много елементи, които да изгорят, но е възможно някои от тях да са се слели. Кристалите, обичайно използвани в Изкуството, не биха се стопили, но може да са се пръснали на парчета. Ала пак биха останали следи, достатъчни за металомантите да възстановят механизма. И все пак…
Тиан я погледна в очакване.
— Не зная — объркано продължи старицата. — Конструктът на Рулке летеше. Тези машини са най-точните копия, които металомантията може да съгради въз основа на разрушен оригинал, но не могат да летят. Какво е пропуснал Витис? Какво пропускам аз?
Тиан отдели горната част на тъмната кутия. Тя съдържаше метални намотки и парчета магнетизирано желязо, както и керамични плоскости, върху които на равни разстояния бяха поставени редици метални гнезда.
— В задната част има множество дребни дупчици — заяви младата жена, повдигайки кутията на нивото на очите си.
Малиен също погледна.
— Петдесет и четири. Чудя се за какво ли са?
— Може би вътрешността на кутията се нагорещява и те служат за охлаждане.
— Прекалено са малки. — Малиен преброи металните гнезда. — Те също са петдесет и четири. Не може да е просто съвпадение.
— В такъв случай трябва да придържат нещо.
— Неща с еднаква форма и големина.
— Дребни кристали? — предположи със съмнение Тиан.
— Как е възможно дребни късчета да черпят подобна сила, че дъното на конструкта да се зачерви? И защо нищо не е останало от тях?
— Съществуват кристали, които се изпаряват при нагряване, макар че те не се използват в гадаенето.
— Това е! Кои са тези кристали, Тиан?
— Лед, сяра, йод… Има и други, но никой от тях не е подходящ за хедрон…
— Някои мистици използват сяра.
— Не и за черпене на енергия. Това би ги пръснало.
— Да. Какво друго? — Малиен нетърпеливо се приведе напред. — Кой е най-могъщият кристал?
— Диамантът, разбира се, само че като цяло диамантите са прекалено малки, за да бъдат използвани в контролери. А големите са прекалено ценни.
— Не и ако те са единственото, което би могло да свърши работа — отвърна старицата. — А Рулке е разполагал с най-доброто от всичко.
— Но диамантът е изключително твърд. Как така аахимите не са могли да открият следи?
— Защото, за разлика от останалите кристали, диамантът изгаря. Това трябва да е отговорът: тези гнезда са приютявали малки хедрони от диамант.
— А как са били свързани с навигационния ствол?
— Може би през тези дребни дупчици в гърба, които забеляза? Погледни, зад гнездото на амплимета личат същите отвори.
— Щом са били свързани с кристала, защо металомантите не са открили жиците?
— Защото те не са били от метал и също са изчезнали безследно.
— Как е възможно това?
— Какви проводници биха изчезнали при нагряване, Тиан?
— Изработените от тъкан, паяжинена нишка, коса… Но доколкото ми е известно, никой от тези материали не се използва в Изкуството.
— На мен също… Изчакай тук.
Малиен отново изчезна по посока на складовете. Тъй като отсъствието й се проточи, Тиан се отпусна да полегне върху пода на конструкта. Оставаха само часове…
Старицата потропа по корпуса на машината, сепвайки Тиан.
— Намери ли нещо? — високо попита жената, докато се изкачваше към люка.
— Може би. — Малиен отвори малко ковчеже, съдържащо десетки розови диаманти с еднакъв вид и кълбо от тъмни сплетени нишки, увито в парче кожа, от което тя започна да изтегля влакно. — Тези кухи нишки произхождат от същия материал като диамантите. По-здрави са от стомана, но биха пламнали без следа. А кристалът се съчетава с тях, защото на елементално ниво са сходни. Съвършен геомантичен дизайн за овладяването на мощните полета. Свържи ги.
Тиан наниза петдесет и четири нишки през отворите в задната част на кутията и ги свърза с гнездото на амплимета. През това време Малиен зареждаше диамантите. Подредбата им образуваше триизмерна форма, очевидно благоприятстваща използването на превъзхождащите полета. Когато всичко бе готово, един поглед бе достатъчен на Тиан да разбере, че са отгатнали правилно.