Двете жени се спогледаха.
— Продължи — подкани я Малиен.
— Да си призная, страхувам се. Достатъчно опасно беше да се движа над земята. Няма да мога да го овладея с подобен мощен приток.
Старицата не я увещава, а я избута встрани.
— Тогава нека аз опитам.
Тиан изпитваше неловкост. Когато Малиен си сложи очилата и вложи амплимета, занаятчията тайно започна да се надява, че аахимата ще се провали. Ако старицата можеше да го управлява, какъв шанс оставаше за нея самата?
Възрастната жена натисна кристала надолу и го фиксира. Конструктът се разтърси с ръмжащ механизъм и плавно се издигна от пода. Придвижването на един превключвател породи изблик на горещина. Накрая Малиен дръпна командния лост и машината продължи да се издига. Тя я насочи към тавана, описа малък кръг и бавно започна да я спуска.
— Още от самото начало си знаела какво трябва да се направи — обвини я Тиан.
Върху челото на Малиен бяха изникнали множество капчици пот. Направляването се оказваше по-трудно, отколкото изглеждаше.
— Дори не подозирах, преди ти да откриеш онези отвори.
— Е, ти успя.
Откритието бе забележително, монументално. След този момент светът никога нямаше да бъде същият.
— Моят вид е дирил тази тайна в продължение на две столетия — тук и на Аахан.
— Но не сте съумели да я откриете. Задължително ли е да се използва амплимет? — попита Тиан.
— Според мен не. Достатъчно е хедронът да е силен и операторът да има опит.
— Рулке разполагал ли е с амплимет?
— Не зная. Твой ред е, Тиан.
— Ще ми позволиш да го използвам?
Не изглеждаше възможно.
— Защо не?
— Помислих си…
— Лостът продължава да работи на същия принцип, само че сега дърпаш към себе си, за да набереш височина, и буташ надолу, за да се спуснеш.
Тиан обгърна пръсти около ръчката. Сърцето й биеше оглушително.
— И помни, това не е кланкер.
Занаятчията преглътна и много бавно дръпна лоста към себе си, както бе направила Малиен. Конструктът се понесе във въздуха.
— Спусни го обратно, бързо!
— Какво има? — отчаяно възкликна Тиан. — Какво сгреших?
Старицата безмълвно посочи към цепнатината в скалната стена.
Лиринкс се приземяваше сред отломките. Последва го и втори, и трети, и още прекалено много, за да бъдат преброени.
Единадесет
Хищникът бе голям колкото едро куче, но се държеше по-ниско до земята. Освен това целият бе покрит с назъбени люспи. Главата му беше масивна, увенчана с дълги шипове, които не отстъпваха по острота на многобройните зъби в зиналата зев. Опашката му приключваше със заострено удебеление. Но не тези характеристики вцепениха Ниш. Нито отвратителната му воня.
Най-страшно бе излъчването на необичайното създание — притаено коварство, съчетано с лудост в очите му. То приличаше на звяр, превърнал мъчението в единствена цел на съществуването си: да разкъсва и унищожава. Това трябва да беше нилатлът, за когото Тиан бе споменала. Очевидно създанието вървеше подире й и сега възнамеряваше да закуси пътьом.
Един поглед към ноктите му бе достатъчен на Ниш да разбере, че това създание може да се стрелне нагоре по ствола по-бързо, отколкото самият той би притичал по абсолютно равна земя. Ако скочеше долу, щеше да има по-голям шанс да използва меча си, но това щеше да остави Юлия беззащитна — и тогава чудовищното създание щеше да последва беззащитната й миризма и да я разкъса за предястие. Механикът си представи ужаса й и реши да остане на дървото.
Ниските клони бяха неудобна за защита позиция. Стволът беше прекалено голям и чудовището лесно можеше да заобиколи, за да го нападне в гръб, или дори направо да го прескочи.
Ниш сграбчи тежка зелена шишарка и я откъсна от клона. Прибра меча в колана, премести импровизирания снаряд в десницата си и го хвърли с все сила към немигащите очи. Мятането му се оказа успешно, уцелило нилатла точно върху лявото око. Съществото изквича и се стрелна в храстите.
Нараняването бе дребно (ако изобщо такова имаше) и нилатлът съвсем скоро щеше да се появи обратно. Крил-Ниш припряно се заизкачва обратно. През досегашния си живот никога не се бе катерил толкова бързо. Няколко клона по-нагоре кракът му се подхлъзна и механикът за малко не се озова в изходната си позиция. Хлар продължи по-внимателно, ала скоро след това усети, че създанието се е завърнало.