Той си избра място, където стволът бе не по-широк от кръста му, така че съществото трудно щеше да заобиколи. Тук клоните изникваха под прав ъгъл — най-добрата опора, която дървото можеше да предложи. Мечът му не беше особено дълъг, но пак щеше да бъде достатъчен, за да отрази нападението на засилващото се изпод него създание. Както несъмнено щеше да атакува то.
Нилатлът не оправда очакванията му. Ниш напразно претърсваше с поглед долните клони, проклинайки се умствено, че не бе прекарал повече време в тренировки, когато бе имал тази възможност. Усилията му да успокои бесните удари на сърцето си се увенчаха с частичен и краткотраен успех: частичен, защото бяха прекъснати, а краткотраен, защото за завършването им така и не остана време — той усети погледа на създанието върху тила си. Чудовището се взираше в него изсред клоните на съседното дърво. Безшумно като сянка, то се бе прехвърлило на другия ствол.
Нилатлът се намираше на малко повече от три дължини. Видимо беше тежък звяр, щеше ли да успее да прескочи разстоянието? Определено изглеждаше способен да го стори. Мускулите на задните му крака се напрегнаха. Ниш прилепи гръб към ствола, сграбчи меча и изкрещя пронизително.
В отговор нилатлът се изправи на задни крака. Крил-Ниш остана с впечатлението, че звукът го е наранил, затова повтори крясъка. Пастта на създанието рязко се разтвори, за да изплюе дълъг синкав език. Но тези действия на съществото не бяха породени от тревога — Ниш узна това късно, едва когато изхрачената отрова заля лицето му.
Макар и изненадан, механикът инстинктивно понечи да се дръпне, но не беше достатъчно бърз: ядовитата лига се разля по устата и брадичката му. Силната и противна миризма породи неволно гадене. Стомашните сокове бликнаха през ноздрите.
Отровата веднага започна да разяжда и прогаря кожата на Ниш, който изрева, този път от болка, и трескаво се обърса с ръкав, по който останаха парченца кожа. Усещаше как кървящите му устни започват да се подуват.
А агонията бе невероятна, съответстваща на чувство, породено от насилствено разпукване. Но той успя да се овладее и отново се втренчи в противника си. Нилатлът бе приклекнал, напрягащ и отпускащ мускулите на задните си лапи, може би за да изненада Ниш със скока си.
Механикът не го изчака и атакува пръв, размахал острие.
Създанието се дръпна назад. Само по себе си движението бе незначително, ала изпълни Ниш с надежда. Нилатлът не беше сигурен колко опасен противник има насреща си. Скочеше ли веднъж, нямаше да е в състояние да избегне острието на меча.
Съществото започна да се изкачва, хвърляйки погледи през рамо.
Ниш прибра меча си и също пое нагоре. Не можеше да позволи на нилатла да придобие височинно преимущество.
Няколко пъти чудовището преустановяваше движението си и приклякваше, загледано с коварни очи. Тогава Ниш размахваше оръжие, крещеше, дюдюкаше, правеше всичко по силите си да изглежда заплашителен — и нилатлът продължаваше. По този начин механикът достигна дъното на коша, където осъзна уязвимостта си. За да продължи, трябваше да се придвижи по клона в посока на съществото, после да се изкатери по въжената стълба, обърнат с гръб.
Нилатлът се покачи още един клон и спря, вторачен. Ниш се молеше чудовището да си остане там. Ако скочеше в кошницата, щеше на спокойствие да погълне Юлия и да го нападне, когато той се опиташе да се изкатери.
Крил-Ниш потупа по дъното на коша с меча си.
— Юлия — просъска той.
Тя не отговори. Механикът се надяваше, че си е сложила антифоните, защото ако бе изпаднала в едно от онези състояния на паника, нищо нямаше да може да я изтръгне от него.
— Юлия!
Пак никакъв отговор. Нилатлът впи нокти в кората и откъсна парчета. Задните му лапи се напрегнаха.
— Юлия! — пронизително изпищя механикът. Не се преструваше. — Помогни ми. То се кани да ме изяде.
Чудовището отново изви гръб. Кутията на девойката проскърца. Ниш можеше да чуе и как зъбите й тракат. Клетата Юлия.
— Ниш? — прошепна тя. — Къде си?
— Под коша.
— Много се страхувам, Ниш.