— Аз също се страхувам.
Трябваше да има някакъв начин, по който да я подтикне към действие. Заплахата, която нилатлът представляваше и за нея, нямаше да е от полза, защото обичайната й реакция в такива моменти се заключаваше в укриване. И тогава се досети.
— Погледни отвъд ръба, Юлия. — Не последва отговор. — То ме нарани, Юлия, и сега се кани да ме изяде.
Главата й изникна. Дребната жена видя окървавените, гротескно подути устни, и високо зарида:
— Ниш! Бедният Ниш!
— Юлия, виждаш ли меча на С’лоунд?
С’лоунд бе войник, който ги бе придружавал в началото на пътуването.
— Да — прошепна тя. — Под раницата му е.
— Вземи го и го протегни пред себе си.
Чу се металното простъргване на меч, изваден от ножницата.
— Добре. Сега не изпускай чудовището от очи, докато се изкатервам. Ще можеш ли?
— Страх ме е, Ниш.
— То ще ме изяде, Юлия.
Механикът пристъпи напред по клона към въжената стълба. Нилатлът приготви език. Ниш кресна и се хвърли напред, размахал меча си. Създанието се отдръпна, но малко, а в очите му изникна блясък. И то не блясък на страх. Бе разбрало с какъв противник си има работа.
Тъй като не се осмеляваше да прибере меча си, Ниш улови стълбата с една ръка и опита да се изтегли. Подхлъзна се, но успя да се закачи с лакът. Сега беше обърнат с гръб към нилатла и можеше да усети погледа му. Толкова се страхуваше, че почти можеше да надзърне в съзнанието на наблюдаващото го същество, да усети блаженството от предстоящата атака.
С усилие Ниш се издигна към следващия напречник. От мишниците му се стичаше пот. Още едно стъпало. Само още три. Две.
— Не! — писна Юлия. — Ниш! Ниш!
Нилатлът скочи. Механикът зърна атаката с периферното си зрение и опита да се извърне. Потните му пръсти се изхлузиха от напречника на стълбата. Инстинктивно Крил-Ниш посегна с другата си ръка, която пусна меча, за да подири опора. Не успя да задържи оръжието с крака.
Рязкото движение на механика тласна стълбата встрани и чудовищното създание с удар се озова върху страната на коша. Гърбът му беше точно над Ниш и ако последният не беше изгубил оръжието си, щеше да разполага с великолепна възможност за удар. В сегашното положение му оставаше една-единствена отчаяна маневра, тъй като не можеше нито да продължи, нито да се върне обратно. Ниш сграбчи една от задните лапи над шиповете и силно дръпна, за да отскубне съществото от гондолата.
Напразно. Невъзможно беше мощните нокти да бъдат откъснати от коша. Нилатлът замахна назад и единствено неудобната позиция, в която съществото се намираше за подобен удар, спаси Ниш, иначе ударът би откъснал ръката му под лакътя. Сега ноктите прекараха дълбока бразда по китката. Крил-Ниш не можа да сдържи вика си.
— Ниш! — изхленчи Юлия. — Добре ли си?
— Не — простена механикът и отново сграбчи лапата. Шип прободе дланта му, ала той не се осмели да пусне — тогава нилатлът просто щеше да се обърне, да скочи и да сключи челюсти около лицето му. Бе изпаднал в безизходно положение.
Случилото се сетне го накара да потръпне. Малката Юлия изникна върху ръба на коша, балансираща като въжеиграч с босите си нозе. Стиснала дългия меч с две ръце, тя погледна надолу, видя окървавения Ниш и изкрещя от ярост.
Нилатлът скочи към нея, но хватката на Крил-Ниш му попречи, а момичето реагира светкавично. Мечът заблестя. Първият замах разсече плътта под ноздрата, вторият удар едва не разряза окото му. Създанието рязко се дръпна назад, удряйки главата на механика. Един от шиповете се заби в скалпа на Ниш, прогаряйки отрова. Решавайки, че чудовището пада върху него, механикът изпищя.
Ужасената Юлия започна да вие и да размахва острието с цялата си сила. Профучалият режещ ръб откъсна три ноктести пръста и потъна в стената на кошницата. От ранения крайник бликна кръв, заляла лицето на Хлар.
Поредният удар на девойката бе насочен към окото на нилатла, само че той нямаше намерение да остава, за да бъде насичан. Един скок го отхвърли към долните клони, където съществото се закрепи с известна трудност заради ранената лапа, преди да се стрелне надолу по ствола.
Ниш го изгуби от поглед. Той остана да виси замаян върху стълбата, опръскан с кръвта на нилатла, докато Юлия не го хвана за ръцете и не го изтегли в коша.
Тя не каза нищо, докато не го почисти от кръвта и не откри, че не е ранен сериозно. Едва тогава Юлия се притисна към него и заплака. Рида дълго, а сълзите й очистиха лицето на Ниш.