Выбрать главу

— Не, предпазливи са. Сега си имат работа с могъща цивилизация, която е непозната за тях. Няма как да знаят дали в Тиртракс няма още хиляда такива конструкта, готови за битка.

— И дали ние не представляваме заложен капан.

Възрастната жена се изсмя.

— Де да беше така. И, разбира се, те трябва да знаят за огромната флотилия конструкти. Възможно е дори да са се сблъскали с нея.

— Колко дълго стражите ще са в състояние да отбраняват горните нива?

— В най-добрия случай дни. Те са проектирани за бдителни, а не военни цели, не са оръжия. И не са защита на празни градове.

— Тогава… ако не искаме Тиртракс да падне…

— Защо биха искали Тиртракс? — прекъсна я Малиен.

— Защото е ваш. И защото тук е разположена мощна възлова точка, която би могла да им бъде от полза за плътоформирането.

Старицата сви устни.

— В Сантенар има множество възли, но ако са решили, че искат точно този, ще се постарая да запомнят този си набег. Макар да се опасявам, че…

— Какво?

— Главно ще запомнят, че сме сами. — Тя се отправи към задната част на конструкта.

— Какво правиш?

Малиен отвори задния люк и се настани в бойната кула. С тихо жужене от корпуса изникна копиеметно оръжие, напомнящо голям арбалет. Старицата го раздвижи, зареди снаряд с каменен наконечник, сетне започна да опъва жиците.

— Мисля, че подобен изстрел не би оставил телата им безразлични. Тръгни към тях, бавно. И се постарай да не показваш страх.

Няколко изстрела с балиста не биха внесли особена разлика. Тиан се надяваше, че Малиен разполага с по-силна защита. Съсредоточавайки се, младата жена успя да насочи конструкта плавно, макар отвън несъмнено да личеше, че машината бива направлявана от неопитна ръка. Дали на борда имаше и други оръжия? Трябваше отдавна да е изяснила това.

На около петдесет крачки от процепа Тиан спря. Междувременно всички лиринкси се бяха приземили. Единствено Лиет продължаваше да кръжи във въздуха — постижение, изискващо значително напрежение и забележително владеене на Тайното изкуство. Лиет бе сред най-добрите летци на лиринксите и демонстрираше умение.

— Защо навлизате в града на аахимите? — разнесе се студен глас иззад Тиан. — Аз съм Малиен, матах на Тиртракс. Обяснете присъствието си, лиринкси!

Най-едрата женска пристъпи напред.

— Аз съм мъдра майка Кордион — прогърмя тя. — До този момент не сме влизали в стълкновения с аахимите. Вие не напускахте пределите на градовете си и не вземахте страна във войната.

— Това е така — каза Малиен, — но не е отговор на въпроса ми.

— Присъствието ни е свързано с единадесетте хиляди бойни машини като тази! Построени тайно и сега напредващи на половин дузина фронта. С каква цел, матахо?

Малиен не отговори веднага.

— Ти ги познаваш по-добре от мен, Тиан — прошепна тя. — Дали е по-добре да кажа, че сме построили машините тук, или че сме ги довели от друг свят?

— Не зная — тихо отвърна занаятчията. — И в двата случая бива разкрита ценността на Тиртракс.

— Тя вече им е известна. — Малиен повиши глас: — Тези конструкти не бяха построени тук, мъдра майко, макар това да е напълно във възможностите ни. Те идват от Аахан, прекосили празнината през двер. Пътниците им са бегълци от умиращ свят.

— В такъв случай ти не можеш да говориш от тяхно име.

— Те все още са част от моя народ — възрази старицата. — Сред тях има представители на моя клан Елинор.

— С мир ли идват, или за война?

— Подобно на вас — за да оцелеят. Ако бъдат приети от Сантенар, няма да има нужда от сражения.

— Значи война — каза мъдрата майка. — Както очаквах.

Тиан затаи дъх. По люспите на лиринксите проблясваха червени и черни ивици. Дали щяха да атакуват?

— Аахимите познават честта — каза Малиен. — Няма да последва война, без преди това да бъде обявена.

Цветовете проблясваха още по-ярко. Дори аахимата изглеждаше притеснена. Моментът се разтегли до вечност, сетне цветовете угаснаха.

— Ще бъде добре обявяването да не закъснее, защото отправянето на конструктите е акт на агресия. — По зеления гребен на мъдрата майка проблясваха жълти вълни, когато тя се поклони ниско. Малиен стори същото. Кордион разпери огромни криле и се издигна във въздуха. Останалите лиринкси я последваха.