Тиан изстина. Малиен бе знаела замисъла й от самото начало, но въпреки това пак й бе дала това удивително приспособление. Младата жена махна сковано с ръка и раздвижи лоста. Таптерът се стрелна напред, далеч по-бързо от очакваното. С известно усилие тя го овладя и го издигна над отломките, но не прекалено високо, за да не задере назъбените скали в горната част. Изникването й сред слънчевата светлина блъсна встрани реещ се орел, залитнал от ударната вълна. Над ледника таптерът се обърна на изток и изчезна сред мъглите.
Малиен остана загледана след нея, докато очертанията на конструкта не се стопиха окончателно. Болката от удържането на Кладенеца беше започнала да отслабва. Което беше добре, защото аахимата действително бе доближавала края на силите си. Наложи й се да поседне за малко и да отпочине, за да събере сили да се качи в конусовидната пещера и да поднови могъщото заклинание, удържащо Кладенеца в Тиртракс. В известен смисъл самият Кладенец бе Тиртракс.
Приседнала на пейка зад оставащите два конструкта, старицата съпровождаше Тиан в мислите си. И в тревогата си. Младата жена се отправяше към водовъртеж, а самата тя не бе могла да стори нищо, макар повече от всичко да бе искала да я придружи. Може би трябваше да я изпрати в Щасор. Или пък не, това само щеше да усложни нещата.
— Не можах да предпазя дори собствените си деца — гласно каза тя. — Нито едно от двете.
Това беше най-голямото мъчение, вгорчаващо неочаквано дългия й живот. Една майка не биваше да надживява децата си.
Тъй като не искаше отново да изпада в познатия затворен кръг на безполезни самообвинения и обмисляне на евентуално различно развитие, Малиен се надигна мимо изтощението на ума и тялото и се отправи към Кладенеца. Работата щеше да потисне мрачните мисли, поне за настоящия момент.
Пътят й минаваше край помещението със зиксибюла и й напомни за намерението да огледа машината по-подробно. Тиан го бе сглобила съвършено. Какво тогава се бе объркало? Необходимо бе мощно и изчерпателно заклинание, за да бъде открит отговорът.
Когато Тиан бе отворила дверта, аахимите се бяха втурнали към портала. Това беше ясно. Витис, осъзнавайки, че зиксибюлът е сглобен с обърната посока, бе наредил на клана си да спре. Но хората му не го бяха послушали и бяха поели първи. В отчаянието си той бе изтръгнал контрол от Тиан, но това бе запратило всички онези, започнали да прекосяват, в неизвестното. Провалът нямаше нищо общо със занаятчията.
Но едновременно с това разясняване у Малиен се усилваше и усещането за някакъв пропуск. Нещо, което може би е внимателно скрито.
Нужни й бяха изтощителни часове, за да открие онова, което й убягваше. Часове, които не можеше да си позволи. Болезнено усещаше риска, поет с подобна постъпка. Но това можеше да се окаже по-важно дори и от Кладенеца, а веднъж започнала с разгадаването си, трябваше да го довърши, иначе скритите следи щяха да изчезнат необратимо.
Рискът й се оправда, накрая тя получи дирения отговор. В момента, в който Витис бе поел контрол над портала, някой бе извъртял червейната дупка, свързваща Аахан и Тиртракс. Само за частица от секундата, ала това бе достатъчно, за да запрати в празнотата целия клан Интис и стотици от останалите аахими.
Кой би могъл да извърши подобна постъпка на масово убийство? Някой от другите кланове? Малиен горещо се надяваше случаят да не е такъв, защото Тиан се отправяше право към тях. А ако не, то кой на Сантенар притежаваше мощта — и злобата — да извърши подобно дело?
Въздъхвайки тежко, Малиен пое нагоре по стълбите, за да стабилизира Кладенеца.
Тринадесет
Таптерът остави застиналите ледени вълни зад себе си и пое на запад. Тогава започнаха неволите на Тиан. Контролният лост заяде и машината се обърна обратно към Тиртракс. Занаятчията насочи таптера във въздуха над синкавия лед и разкачи направляващия механизъм. Таптерът бавно се спусна към земята, породил облаци пара при приземяването си. Тиан провери лоста, но не откри дефекти. Пробно издигна машината — насочващият механизъм работеше. Сетне занаятчията провери връзките. Никакви неизправности.
Младата жена излетя отново и насочи таптера на запад. Машината повтори предишното си поведение. С настойчивото си обръщане към планината пораждаше впечатлението, че не иска да се отдалечава, макар че тази мисъл изглеждаше абсурдна. Докато изтегляше по-голяма мощност от полето, за момент Тиан зърна цветни ивици да се простират към Тиртракс и да потъват в скалата. Явно амплиметът се опитваше да я задържи тук.