Аахимите се бяха отправили на запад от Тиртракс, следвайки очертанията на планините. Около стотина левги на запад планинската верига завиваше на юг. На това място те бяха прекарали дни в търсене на място за прекосяване. Проследявайки дирите им, Тиан можа да види лутането им, неизменно отвеждало ги до прекалено скалисти територии, непроходими дори за конструкти.
Накрая те се бяха обърнали на юг, където, близо до обширните тресавища и мочурища, наричани Мъгливите блата, смаляващата се верига преливаше в безлесни хълмове, през които имаше път на запад. Хребетите им бяха увенчани със сивкавите останки на стражеви кули — гниещи скални зъби, единствен спомен за изчезналия народ на мирилимите.
Зимата все още упорстваше да освободи Мириладел от мразовития си захват, но земите отвъд планините се бунтуваха в пролетно изобилие. Тесен друм — Лунният път — отвеждаше на запад между две големи езера, преди да срещне по-широкия си събрат: Големия северен път. Последният прекосяваше Лауралин от север на юг. Тук конструктите се бяха разделили. Близо до Салудит Тиан откри пет дири, отделящи се от главната.
На десетия ден от пътуването си тя зърна флотилията в далечината. Конструктите се бяха отправили на север към богата земя, обгърната от гори и планини. Според картата тази територия се наричаше Боргистри. Южно от въпросната земя бе разположен и лагерът им. Тукашните дървета вече започваха да се разлистват.
Беше нощ, когато тя се приближи, насочила таптера ниско до земята, за да не бъде видяна, макар подобна предпазливост да бе излишна на пръв поглед — прекосяването на флотилията бе породило огромен облак прах. Но пък аахимите може би разполагаха с откриващи устройства.
Тиан се отправи на изток, а после на север край Брънките (езера, получили това си название заради верижното си разположение) — към мястото, където полите на леса бяха накъсани от пръсната вулканична линия. Някои от вулканите димяха, но по обилната растителност можеше да се види, че последните изригвания са били отдавна. Занаятчията приземи таптера си върху средата на най-близкия склон, накладе огън и си приготви вечеря. От тази си позиция лесно можеше да следи действията на аахимите.
Въпросната нощ тя не спа. Заплахата — или обещанието — на утрешния ден я държеше будна. Към това се прибавяха и мислите за Минис, макар че тя ги потискаше в мига, в който я споходеха. Той беше страхлив подлец, който не отдаваше никакво значение на думите си. Който я беше предал. Но въпреки това споменът ускоряваше сърцето й.
Още преди зазоряване тя се издигна във въздуха, за да огледа флотилията отвисоко. Надяваше се, че в сумрака няма да бъде забелязана. Ако не друго, поне щеше да научи повече за разположението на силите им.
Ръката й трепереше върху лоста. Искаше й се да разполага с някакъв начин, по който да обезсили конструктите. Да види аахимите безпомощни, изоставени, съкрушени. Освен това искаше Минис да страда.
А може би следваше Минис, защото, въпреки страданието, което й бе причинил, тя не можеше да се държи далеч от него? Нима наистина бе толкова слаба, толкова жалка?
Да. Омразата я бе привързала към него, защото раздялата щеше да бъде още по-болезнена. Докато не я заменеше с безразличие, никога нямаше да бъде свободна.
Това осъзнаване в известна степен я облекчи, макар все още да не бе достатъчно силна да загърби Минис. Споходена от трепетите на нервно напрежение, тя се понесе над лагера, високо сред тъмното небе.
Машините бяха подредени в седем огромни редици, обграждащи празно пространство с няколко огромни палатки и десетки по-малки. Големите шатри се допираха. Сред празнотата бяха побити колове с прикрепени към тях светещи глобуси, под чиято светлина личаха купища оръжия и провизии, както и войници, които упражняваха бойни маневри и стрелба. Готвеха се за война.
По време на прелитането си Тиан усети силно изкривяване в полето под влиянието на нещо, намиращо се в центъра на редиците конструкти. Някакво приспособление черпеше огромни количества енергия, дори надвишаващи почерпените от зиксибюла. Изглежда аахимите изпитваха някакво ново оръжие. Тиан трябваше да провери.
Близо до главните платнища бяха приземени пет големи конструкта, но влиянието не идваше от тях. Може би от някоя палатка? Изкривяването се извиваше под формата на въртоп. Вероятно проявата на страховито оръжие, донесено от Аахан.
Вихрушката я дръпна, докато таптерът прелиташе над големите палатки, сетне силно я блъсна в обратна посока. Изглежда излъчването оказваше влияние върху контролния механизъм. Тиан се загледа към пространството, обградено от централните шатри. Какво беше това?