Тя извъртя таптера и пак се насочи към пространството между шатрите. Влиянието отново я захвърли, но този път младата жена бе подготвена и можа да компенсира, за да погледне. Под нея се виеше червеникав ад, напомнящ уловено торнадо, който изкривяваше всичко около себе си. Едновременно с преминаването й от центъра му изгря синкав лъч, протегнал се в дирене.
За момент Тиан си помисли, че лъчът е насочен към нея, само че светлината продължи към небето, сякаш отправена към самата празнота. Последваха многократни премигвания, след което лъчът изчезна. Дали това беше сигнал към останалите конструкти? Най-добре беше да се отправи към скрутаторите.
Занаятчията обърна таптера и започна да набира височина, за да се скрие сред облаците. Но не бе достатъчно бърза, защото първите лъчи на слънцето очертаха машината й — източена искра сред избеляващото небе. Тиан горещо се надяваше никой да не е забелязал, ала молитвите й не останаха чути: навън започнаха да изскачат аахими, сочещи към небето. Към нея полетяха снаряди. Още преди да са разбрали с кого си имат работа, те вече стреляха.
Тъй като беше открита, поне можеше да научи повече за странното приспособление. Подобна информация можеше да се окаже жизненоважна. Тя насочи носа на таптера надолу, към най-голямата палатка, която бързо се изпразваше. Още глобуси се обляха в светлина, преждевременно довели деня.
Последен от тази палатка излезе висок и строен мъж, около когото веднага започнаха да се струпват аахими. Тиан веднага разпозна Витис, насочил далекоглед към нея. След миг предводителят отскочи назад и яростно започна да жестикулира към войниците зад себе си. Изглежда я беше разпознал. Двама аахими повдигнаха на рамене оръжие, напомнящо тежък арбалет, и стреляха. Занаятчията рязко насочи таптера встрани.
Снаряд прогърмя по корпуса над главата й. Металът прокънтя и от други попадения. Тя не им бе сторила нищо, а те се опитваха да я убият, както бяха убили Хани. Под прилива на яростта всички обещания, дадени на Малиен, изчезнаха. Крайно време беше да сложи край на това. Или Витис, или тя. Тиан насочи таптера ниско към земята и се стрелна сред редиците конструкти. Аахимите се разбягаха във всички посоки.
Машината й изскочи в откритото пространство, в гръб на шатрата на Витис. Навсякъде крещяха войници и зареждаха оръжия. Таптерът се разтърси от още попадения. Тиан променяше посоката, докато не видя Витис право пред себе си. Тогава тя пусна таптера с пълна сила към предводителя на клан Интис. Ускорението я притисна назад в седалката.
Мигове преди сблъсъка Тиан осъзна, че Минис стои зад Витис. Предводителят го блъсна встрани и опита да отскочи на свой ред, само че гладката метална кожа на таптера го блъсна в хълбока и го запрати на земята. Занаятчията понечи да направи завой, ала шатрата се приближаваше прекалено бързо. Не й оставаше друго, освен да дръпне ръчката към себе си и да се моли.
Таптерът се понесе нагоре, разкъсал платнище и въжета, преди отново да заплува сред въздух. Тиан се обърна назад, но не можа да види какво е станало с Витис. Но бе сигурна, че е останал жив. Точно под себе си тя отново зърна адското торнадо. Синкавата светлина блесна и удари машината. Под сблъсъка жената не успя да остане съсредоточена, контролерът изгуби излъчването и Тиан се понесе надолу сред внезапна тишина.
Тя отново дръпна ръчката, но нищо не последва. Таптерът се носеше към група дървета от другата страна на лагера. Сблъсъкът с тях щеше да я премаже. Невъзможно й беше да види силното излъчване. Слепешком тя протегна ръка под навигационния ствол и докосна амплимета. Полето изникна пред очите й и таптерът отново оживя с рев. Тиан набра височина, опитвайки се да осмисли случилото се. Синият лъч продължаваше да разсича небето в опит да я засегне. Младата жена рязко промени посоката на полета си, за да го избегне.
Механизмът се задави, но не спря. Дали този лъч засягаше машината, или полето? В момента Тиан не можеше да разсъждава трезво. Защо, защо не се бе измъкнала в мига, в който бе забелязана? С атаката си бе наскърбила гордостта и могъществото на аахимите, конкретно Витис. Беше изложила всичко на риск, за да угоди на прищявката си.
Този таптер и тайната му бяха безценни. Превъзходството на въздуха можеше да означава спечелване на войната, на света. Кой военачалник, скрутатор или аахим не би убил, за да се сдобие с нея? Тиан се намираше в отчаян свят, където нямаше нито един приятел. Всеки път, когато се приземеше, за да поспи или да попълни запасите си, щеше да бъде в опасност.