За начало трябваше да се отдалечи и да се надява, че няма да изгуби полето. Сетне да открие генерал или скрутатор и да му връчи таптера заедно със събраните сведения за аахимите. Това беше неин дълг и тя трябваше да го стори. А после щеше да се моли да бъде пощадена. Може би знанията й щяха да се окажат достатъчни, за да я спасят.
Тя се отправи на север, успоредно на Брънките, които се простираха през леса, преди да завият на северозапад към Туркадско море. Вляво и пред нея се издигаха бели планински върхове. Сред тях Тиан можеше да различи удълженото сребро на Парнги, второто по големина от езерата. Тук се стелеше мъгла, сред която занаятчията навлезе с готовност, насочвана единствено от тънкия слънчев диск.
Чувстваше се вцепенена. Те се бяха опитали да я убият. Сега, след като Витис знаеше за таптера, той щеше да я преследва из цял Сантенар. Подобно на всички останали. Тиан беше обречена. Защо беше допуснала да бъде видяна? Защо не се бе вслушала в предупреждението на Малиен? Всеки път, когато се оставеше на емоциите си, нещата се влошаваха.
Аахимите бяха показали, че смъртта на Хани не е била инцидент, а демонстрация на политиката им на действие. Тиан искаше да нарани Витис и Минис, да ги унижи и да им попречи да изпълнят замислите си. И повече от всичко искаше да оправдае доверието на Малиен.
Но първо трябваше да открие скрутатор и да подготви защитата си. Тиан продължаваше да се носи във въздуха, да обмисля планове и да ги отхвърля. Всички нейни идеи се разбиваха в една и съща скала — как да открие правилния човек, комуто да разкаже историята си, без да бъде нападната на мига или арестувана като изменница.
Някъде по средата на нощта ориентиращата се по лунна светлина Тиан премина отвъд Парнги. Тукашните хълмове все така бяха покрити с гъста растителност, но сред цепнатина в облаците занаятчията видя равна земя далеч пред себе си. Не толкова далеч, от лявата й страна се издигаха вулкани. Сред тях се забелязваше гърлото на един особено едър, по-висок от останалите. Неговите склонове също бяха покрити с дървета, част от безкрайния Червеен лес. Тиан направи справка с картата. Това беше Бореа Нгурле, Пламтящата планина. Младата жена изпита необяснимо желание да се отправи натам, но сред застиналата лава нямаше да открие скрутатор.
Отново отляво, но малко по-назад, тя различи очертанията на друм — отново Големият северен път. Най-големият град в тази земя бе Лайбинг. Там несъмнено трябваше да има скрутатор.
Нямаше друг изход. Беше време да предаде таптера и себе си. Тиан премести лоста, за да насочи таптера наляво. Но механизмът не се подчини, а се върна в изходна позиция. Занаятчията опита отново — за да срещне повторен неуспех. Изглежда таптерът си беше избрал курс.
Машината бавно летеше на северозапад. Отдолу прелиташе гъста гора. Таптерът се бе насочил към вулканите, по-точно към Бореа Нгурле. Амплиметът отново проявяваше своеволие, но какъвто и да беше замисълът му, Тиан не можеше да стори нищо, за да го предотврати, тъй като наоколо нямаше места за приземяване. Около нея във всички посоки се простираше лес.
Луната се беше скрила зад облаците, така че Тиан щеше да остане скрита. Но същото се отнасяше и за нея, самата тя не можеше да види нищо.
Още два пъти тя опита да отклони таптера и още два пъти машината отказа да й се подчини. Точно на разсъмване таптерът се приближи до огромния вулкан. От лявата си страна, върху ръба на кратера, занаятчията зърна огромна постройка и се опита да насочи конструкта към нея. Този път контролният лост заяде. Защо амплиметът я бе довел чак тук, за да й попречи отново? Заради възловата точка, разбира се — тукашната бе необичайна, двойна, с отчасти припокриващи се излъчвания.
Яростта й пламна отново. Нямаше да позволи на един кристал да управлява живота й — нито сега, нито когато и да било. Тиан започна да търси място за приземяване, възнамерявайки да изхвърли коварния амплимет и да го строши от някоя скала, каквито и да са последиците!
Тук земята бе стръмна, изключително неравна и прораснала с гъста растителност — възможно най-лошото място за приземяване. Забелязвайки малка поляна, Тиан спря над дърветата, планирайки приземяването си. Докато придвижваше лоста напред, полето изчезна. Таптерът полетя като камък и прободе короните сред облак листа и откършени клони, за да отскочи от наклонено дърво и с оглушителен трясък да се удари в повален ствол. Тиан отхвърча към навигационния ствол. От сблъсъка тя изгуби съзнание и не усети последващото си падане към долното ниво, нито сблъсъка с пода.