Първото нещо, което усети при свестяването си, бе топлата течност, стичаща се в окото й. Занаятчията се раздвижи и обърса кръвта от челото си. Не чувстваше да е пострадала сериозно, макар главата й да пулсираше болезнено, а ушите й да пищяха. Нямаше представа какво бе предизвикало падането, ала я глождеше тревожното подозрение, че амплиметът бе прекъснал полето. Надяваше се, че конструктът не е пострадал прекалено и все още може да се движи, дори и ниско над земята.
Едва при опита си да се изправи, Тиан осъзна сериозността на ситуацията. Краката отказваха да й се подчиняват. Тя извърна глава. Панталоните й бяха разкъсани от ханша до глезена, а върху бедрото й личеше дълбока рана, чието присъствие не пораждаше никаква болка. Всички опити да раздвижи долната половина на тялото си бяха напразни. Дори не можеше да помръдне пръсти.
Бе престанала да чувства краката си.
Част втора
Бежанец
Четиринадесет
Ниш провери балона, който почти се беше издул. Той наблъска колкото се може повече гориво и изцяло отвори регулатора. Пламъците подскочиха нагоре. Хлар се спусна обратно в коша и трескаво започна да сече дъното му, за да го освободи от ствола.
— Какво има, Ниш?
— Някой идва! — Механикът посочи към жълтия въздухоплав. — Усещаш ли нещо необичайно?
— Не, Ниш — отвърна Юлия и го погледна с обич.
Механикът беше прекалено наплашен, за да й отвърне със същото.
— Не може да са лиринкси, иначе щеше да ги видиш в решетката си.
— Не мога да видя нищо в решетката си.
— Какво?! — кресна Ниш.
Тя долепи ръце на ушите си и изкриви лице от болка. Механикът продължи по-тихо:
— Какво искаш да кажеш? Няма ли я вече?
Нима сливането им бе унищожило таланта й? Ниш бе чувал, че на сношението с девици биват приписвани подобни ефекти, но винаги ги бе смятал за глупости.
— Не е изчезнала. — Тя се усмихна загадъчно. — Просто не мога да я видя. Ще трябва да построя нова.
Ниш изруга мислено. Хубаво време да изгуби единствения си талант, който можеше да им е от полза.
Механикът повдигна глава — торбата се беше издула. Сега идваше следващата опасност — част от дървесния ствол изчезваше в гърлото на балона и при издигането му бе възможно някой остатъчен клон да разкъса плата.
Въздухоплавът се доближаваше непрекъснато. Ниш изскочи на дървото и тласна коша. Балонът се раздвижи, но отново спря. Крил-Ниш се покатери обратно и разлюля гондолата. Освободена, кошницата бързо се понесе нагоре. Наложи му се да забие меча на С’лоунд в дънера, за да забави издигането.
Балонът се изкачваше плавно, освобождавайки нанизания си мех. Скоро стволът остана под тях. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение — поредното чудотворно оцеляване. Той затаи дъх, загледан в кръпката. Само вятърът да не се окаже прекалено силен. Само шевовете да издържат.
Кръпката издържа, а на тази височина нямаше силни вихри. Балонът просто се понесе над гората, бавно набиращ височина. А другият въздухоплав измени курс и се насочи право към тях. По какъв начин успяваше да променя посока?
Минутите се разтеглиха в мъчителна бавност. Балонът улови съвсем слаб ветрец и се понесе отвъд гората. А въздухоплавът се приближаваше. Ниш можеше да различи хуманоидни фигури в гондолата му. Човеци или аахими? И ако бяха човеци, приятели или врагове?
Механикът приготви меча на С’лоунд, макар че това оръжие нямаше да му е от голяма полза срещу арбалетчиците. Брадичката все още го болеше от отровата, с която го бе наплюл нилатлът.
Въздухоплавът се изравни с тях и се извъртя. Най-малко дузина войници, въоръжени с копия и арбалети, застанаха по протежение на борда му. Гърлото на Ниш пресъхна.
— Какво по дяволите правиш? — ревна познат глас.
Крил-Ниш се втренчи в лицата. Строен мъж с изпити черти разбута бойците.
— Не зяпай като малоумен. Спусни се.
Това беше Ксервиш Флид, скрутаторът.
Ниш дръпна освобождаващото въже и балонът се понесе надолу. Какво правеше тук скрутаторът? Крил-Ниш още не бе подготвил оправдание.