През целия път към земята механикът не спря да преговаря реплики. Скрутаторът бе най-могъщата фигура, срещу която някой можеше да се изправи. Съчетание от разузнавач, инквизитор и магистрат, той бе в състояние да прави всичко, каквото си поиска. Именно Флид бе изпратил Ниш на тази самоубийствена мисия, целяща залавянето на Тиан и донасянето на кристала. Механикът се бе провалил и в двете поръчения.
Въздухоплавът носеше на борда си шестнадесет войници (Ниш усърдно ги преброи), скрутатор Флид и механик М’ланти, която носеше обичайните си невзрачни и парцаливи дрехи, които не подхождаха на гениалността й. Само че в конкретния случай Ниш не можеше да си позволи да съди, защото самият той не бе особено елегантен в окъсаните си одежди — рядко явление за него. Крил-Ниш винаги се стараеше да се облича добре, за да компенсира ниския си ръст и грозноватия си външен вид.
Бръмченето, съпровождало приближаването на въздухоплава, утихна до тихо потракване. В задната част на летателната машина бе прикачено приспособление, захранващо ротор с дванадесет перки. Благодарение на него въздухоплавът можеше да изменя посоката си по избор и да върви дори срещу вятъра, стига последният да не бъдеше прекалено силен. Разположената под торбата кабина бе изградена предимно от плат, опънат около лека дървена рамка. Торби с пясък придаваха регулируема тежест.
— Е, механико? — попита Ксервиш Флид, докато слизаше на земята. Той бе дребен човек, видимо кожа и кости. На всичкото отгоре последните му пораждаха впечатление за строшаване и зарастване накриво, както всъщност си и беше. С чудатата си походка скрутаторът се приближи до Ниш, хвана го за ръката и го отведе встрани. — Имаш ли нещо, което да ми покажеш?
— Аз… — заекна Крил-Ниш.
— У теб ли е кристалът?
— Не… Искам да кажа… беше у мен, сър, намерих го в Тиртракс, но онази вещица ми го взе и го даде обратно на Тиан…
— Вещица? Що за плещеници? Говори по-ясно, механико.
Ниш почувства, че животът му е увиснал на косъм.
— Аахима, сър. Възрастна жена. Представи се като матах на Тиртракс.
— Матах? Как изглеждаше тя, момче?
— Толкова висока — Ниш показа, — със сива коса, която някога е била огненочервена. Личеше, че някога е била красива. Всъщност и сега беше красива, въпреки че беше стара… — Той подбра думите си внимателно, за да не наскърби скрутатора. — Изглеждаше на шестдесет, но говореше за времето на Забраната, сякаш е била там. Аз…
— Малиен! — процеди Флид през жълтеникавите си зъби. Той се поизвърна и започна да си мърмори сам, какъвто навик имаше. — Виж ти. Съветът ще намери това за интересно.
— Имате предвид онази Малиен, от Сказанието за огледалото? — удивено попита Ниш. — Но как е възможно да е още жива?
Флид не си направи труда да отговори.
— Тя не е вещица, механико, а изключително могъща гадателка. Не мога да те виня, че не си успял да задържиш кристала. Ти не би могъл да се изправиш срещу подобен противник. Предполагам не си могъл да заловиш и Тиан? — излая той.
— Два пъти я залавях, но тя два пъти успяваше да се измъкне.
— Два пъти? — Скрутаторът сбърчи единствената си вежда. — Два пъти, момче? Достатъчно лошо е, че си й позволил да избяга веднъж. Два пъти си е чиста…
— Тя беше… умна — неловко се оправда Ниш. — Успях да я заловя трети път. Тогава я завързах и бях решен, че няма да й позволя да избяга.
— Къде е? Не я виждам. — Флид иронично се огледа.
Ниш реши да продължи по план, макар да осъзнаваше колко зле може да свърши всичко.
— Вещ… Малиен, сър. Тя освободи Тиан и се сдружи с нея. Опитах — умоляващо каза механикът, — но Малиен използва магията си срещу мен.
— Достатъчно! — сопна се Ксервиш Флид. — Не се съмнявам, че си опитал, но си се провалил.
— Освен това Тиан и кристалът изчезнаха.
— Какво?
— Тази сутрин, сър. Юлия каза, че са поели на запад.
— Лиринксите или аахимите са я пленили — изръмжа скрутаторът. — Тя е вън от играта. Ти ме провали.
Неспособен да измисли друго оправдание, Ниш остана със сведена глава, изчакващ съдбата си.
— Така значи! — Флид го гледаше преценяващо. — Изглежда си съзрял за времето, в което те видях за последно.
— Наложи ми се да премина определени изпитания, сър — тихо каза Ниш.