— Убеден съм. По-късно ще ми разкажеш цялата история пред моя хроникьор. Надявам се, че поне перцептора не си изгубил?
— Не — едва доловимо отвърна механикът.
Флид се доближи до коша, поговори с Юлия и й подаде ръката си. По някаква неразбираема за Ниш причина тя се разбираше със скрутатора. Сега дребната жена бе сложила маската и антифоните си — за защита колкото от външния свят, толкова и от хората. Ксервиш метна раницата й на рамо и я поведе към въздухоплава.
Нахраниха се вътре в гондолата, защото сред кишавата земя нямаше нито едно сухо местенце. Ниш беше седнал до М’ланти, а Юлия се бе настанила редом до скрутатора. Крил-Ниш предаде случилото се след отпътуването от фабриката. Разказаното му спечели пълното внимание на присъстващите, както и няколко изръмжавания от страна на Флид, които можеха да минат и за одобрение. Накрая, когато описа приземяването сред дърветата, поправянето на балона и отчаяното сражение с нилатла, войниците изразиха шумно одобрение.
Дори Ксервиш Флид, който рядко отправяше похвали, се пресегна и го стисна за рамото.
— Може да си долнокачествен механик, момко, но не мога да не отбележа инициативността ти.
— Благодаря ви, сър — каза Ниш без никаква ирония.
Към Юлия Флид не се показа толкова скромен.
— Ако смелостта се измерва не спрямо делото, а според надвития ужас, то ти си най-храбра от всички ни. — Той пое дребната й ръка и продължи. — Ти си сред най-добрите ми хора, перцепторе.
Юлия свали маската си. Очите й бяха огромни, светли и влажни. Тя целуна съсухрената му ръка и бързо си сложи маската обратно, макар с това да не успя да прикрие руменината, плъзнала по бузите й.
— Наред ли е всичко? — попита скрутаторът.
— Юлия е изгубила модела си — намеси се Ниш.
— Не питах теб! Какво е станало, Юлия?
Младата жена се изчерви още по-силно.
— Случило ли се е нещо? Нещо, за което трябва да зная? — продължи Флид.
— Не, Ксервиш — тихо каза тя. — Ще си построя нова решетка.
— Скитът ми бързо ли пристигна? — попита Крил-Ниш, тъй като до момента разговорът не бе засягал тази тема. — Той ли ви доведе тук толкова бързо?
— Пристигна само след два дни. В това отношение си постъпил разумно, момче. За щастие във фабриката имаше и други птици, така че можах да разпратя съобщенията веднага. В рамките на три дни всеки град в Лауралин знаеше за инвазията. Макар да не зная каква полза ще ни донесе тази информираност.
— Как построихте този въздухоплав толкова бързо? — Машината беше много по-голяма от балона, чиято направа бе погълнала цялата коприна в Тикси и повече от месец.
— Конструирането му започна още след първия пробен полет с балон — обясни М’ланти. — Не бях сигурна дали тази идея ще проработи, затова наредих да бъде построен тайно в друга фабрика. По времето, когато ти замина, вече бяха провеждани изпитания с него.
Ниш изви глава към огромното издуто платнище и едва сега забеляза, че нещо липсва.
— Къде е пещта? Горивото?
— Не са необходими — доволно отвърна М’ланти. — Торбата е изпълнена с газ от планинска мина.
Крил-Ниш бе чувал за този газ.
— Не е ли… експлозивен?
— Ужасно. Освен това изтича бавно през насмолените шевове, така че ще трябва да поемем обратно скоро, иначе няма да остане достатъчно, за да ни издигне. При всички случаи завръщането ще бъде по-бавно от пристигането.
— А защо сте тук? — попита Ниш.
— За да видим какво може да открием — рече скрутаторът. — За да изпробваме новия въздухоплав. И за да отнесем това, което си открил. По това време на годината вятърът рядко духа на изток, така че дори и да беше успял да се сдобиеш с Тиан или кристала й, щеше да ти се наложи да се прибираш по земя. А това щеше да отнеме прекалено много време.
— И за да отведете обратно Юлия, разбира се — тихо каза Ниш.
— Уви, ти си заменим, но тя не е.
— Как е моята приятелка Иризис?
Юлия подскочи, стиснала юмручета.
Скрутаторът се втренчи в него.
— Откакто ти замина, тя е пристъпила сериозно към работата си. Надявам се, че повече глупости няма да има.
— Не, сър — промълви Ниш.
М’ланти се притесняваше за изтичащия газ, затова те се приготвиха да отпътуват веднага след като се нахраниха. Ниш се отправяше към балона, за да пренесе багажа си, когато един от войниците извика: