— Лиринкси, сър! На северозапад!
— Насам ли са се отправили?
Войникът долепи далекоглед до окото си.
— За момента не, сър. Наблюдават дупката в планината.
Флид започна да се разхожда напред-назад.
— Дали е по-добре да останем на земята, или да се издигнем? Струва ми се, че ще е по-удачно да полетим. Така ще разполагаме с по-голяма маневреност и ще можем да се защитаваме по-добре. Ако останем приземени и стоварят нещо върху торбата, с нас ще е свършено.
— Освен това бихме могли да се издигнем високо — каза М’ланти, — където въздухът е прекалено рядък за тях.
— Ние също няма да можем да дишаме — възрази скрутаторът.
— Ще бъде достатъчно. Ние не хабим усилия за полета си.
— Добре. Всички да се приготвят за излитане. Тръгваме.
Ниш се затича.
— По-живо, механико — ревна Флид. — Никого няма да чакам.
Крил-Ниш се изкачваше по коша, когато Юлия изкрещя нещо — заради суматохата не можа да различи думите й. Сетне тя изпищя.
— По-живо! — подкани Ксервиш.
Ниш преметна крака отвъд ръба и застина. От другата страна, отвъд дупката в пода, клечеше нилатлът. А Хлар беше беззащитен, оставил меча на С’лоунд във въздухоплава.
Механикът понечи да отскочи назад, но създанието се стрелна и го захапа за прасеца. Ниш изрита. Зъбите разкъсаха месото му и нилатлът падна през дупката. Хлар закуца към ръба, но не успя да го достигне, защото шипестата муцуна отново атакува.
В раницата на С’лоунд имаше нож. Крил-Ниш изтегли острието и захвърли раницата към съществото, надявайки се това да го забави. С периферното си зрение зърна Юлия, мятаща се в ръцете на един от войниците. А скрутаторът крещеше:
— Не можем да чакаме, Ниш! Ако не дойдеш веднага, ще си останеш там!
Механикът се дръпна към ръба. Зъбите на нилатла се сключиха около ботуша му, досами пръстите. Рязкото разклащане на глава едва не строши глезена. Ниш бе повлечен обратно.
Той започна да нанася бесни удари срещу нилатла. Един замах отсече големия шип на муцуната му. Нилатлът изквича, дръпна се назад и скочи отново. Този път жестоките зъби потънаха в крака.
Заради адреналиновия прилив Крил-Ниш почти не усети ухапването. Механикът с все сила заби ножа, чието острие бе достатъчно дълго, за да премине край отровните шипове, да се плъзне по дебелите плочки и да потъне в пролуката между тях.
Ококорил очи от болка, нилатлът се сгърчи и разтвори челюсти. С другия си крак Ниш го изрита в главата. Създанието отново падна през дупката.
Механикът трескаво се обърна към ръба, за да изтича към въздухоплава, но вече бе закъснял — скрутаторът бе тръгнал без него. Крил-Ниш сряза въжетата на балона и също започна да се издига. Облегнат на една от стените на коша, той огледа нараняванията си. Мускулът на прасеца му бе разкъсан на три места, от двете страни на крака личаха дупки от зъби. Но можеше да бъде по-зле. Много по-зле.
В началото балонът се бе издигал по-бавно, но сега въздухоплавът започваше да набира скорост. Все още имаше шанс. Ниш размаха ръце и видя, че някой от другата машина му отговаря. Въздухоплавът промени курс, макар Крил-Ниш да не проумяваше как щеше да се прекачи във въздуха.
Притесненията му бяха прекъснати от изникването на нилатла, очевидно успял да се вкопчи за балона и да пропълзи през дупката. Зловонието му предупреди Ниш, който успя да се хвърли встрани в последния момент, спасявайки врата си.
Нилатлът се удари в стената на коша. Задните му крака се влачеха. Механикът бе успял да го нарани. Но как да го убие? Бутилката с креозот, носена през целия път от фабриката, му даде идея.
Ниш повдигна бутилката, отдръпна се от приклекналия звяр и рязко изтегли запушалката. Съществото не го изпускаше от очи. Крил-Ниш направи залъгващо движение с ножа и когато нилатлът се отдръпна в желаната посока, плисна течността в муцуната му. Чудовището изпищя, когато парливата течност попадна в очите, ноздрите и озъбената уста. Ниш плисна повторно, сетне захвърли бутилката и се хвърли в атака, разчитайки, че нилатлът е ослепен.
Изглежда създанието разполагаше и с други сетива, защото безпогрешно усети позицията на нападателя си и замахна с дясна лапа. Единственият останал нокът раздра китката на Ниш. Ножът издрънча на пода и се изхлузи през дупката. Механикът бе останал беззащитен.
С крайчеца на окото си забеляза арбалетчик да стои край перилата на въздухоплава, само че въпросният не разполагаше с добра позиция за стрелба. Нилатлът скочи. Ниш се хвърли върху ръба на коша, при което главата му се удари във въжената стълба на мангала.