Без да се замисля, Крил-Ниш се отправи нагоре. Създанието се изправи на задни крака, за да го последва. Въздухоплавът, до този момент стоял неподвижно, внезапно направи завой и започна да се отдалечава с цялата бързина, която можеше да му предостави роторът.
Явно са отгатнали намерението ми, помисли си Ниш. На всяка цена трябваше да се отърве от хищното създание. Той отвори вратичката, с голи ръце грабна шепа жарава и я хвърли в коша. Сетне с все сила се вкопчи във въжената стълба.
Пламтящите късове се разпръснаха. Един от тях опари муцуната на нилатла. Във всички посоки бликнаха пламъци. Създанието нададе невероятно противен писък и започна да търчи из кошницата, подпалило и разлетия по пода креозот. Ръката на Ниш бе изпълнена с изгаряща болка. Той затвори очи, стисна зъби и зачака.
Подпаленият нилатл се блъсна в захвърлената бутилка. Пламъците се втурнаха по гърлото й. Последва експлозия, пръснала кош и нилатл. Огнени езици се разляха във всички посоки.
Стълбата под Ниш пламна. Панталоните му също се запалиха, но с една ръка той ги угаси. Механикът погледна надолу и видя овъгления си противник да пада, обгърнат в пламъци. Това трябваше да е краят му.
Освободен от тежестта на коша си, балонът се изстреля високо нагоре, където улови западен вятър.
Крил-Ниш се покатери досами мангала, привърза се за стълбата и мушна ръце в ръкавите си. Въздухът беше изключително студен, но пък това облекчаваше болката. И освен това беше рядък. Почти не можеше да се диша. Механикът затвори очи.
Петнадесет
Заради неспирното си пищене и мятане се наложи Юлия да бъде упоена — иначе тя щеше да успее в опитите си да изскочи от въздухоплава, за да помогне на Ниш. Сякаш би могла да прелети разстоянието. Когато тя притихна, войниците й завързаха ръцете и я отнесоха в платнената кабина.
Скрутаторът бе застанал редом до М’ланти и със скръстени ръце наблюдаваше отчаяната битка на Ниш с нилатла.
— Можем ли да се доближим повече? — обърна се той към жената.
М’ланти не отговори веднага.
— Не. Не можем да се приближим достатъчно, за да го вземем, а дори и да се опитаме, има опасност пламъците на пещта да подпалят торбата ни. Експлозията ще бъде ефектна, но не я виждам като подходящ край.
— Възможно е той да убие звяра — каза Флид. — В такъв случай има ли риск да се приземим и да го вземем?
Събеседничката му погледна към трите лиринкси, кръжащи на известно разстояние.
— Не изглежда да възнамеряват да атакуват.
— Говорех за изтичащия газ.
— Ние вече сме поели риск — отвърна М’ланти.
Двамата отново замълчаха — до момента, в който Ниш започна да изсипва течност из коша.
— Какво има в този съд? — остро попита скрутаторът.
— Креозот. — М’ланти се обърна, но Флид беше по-бърз.
— Назад! — ревна Ксервиш. — Пълен назад!
Въздухоплавът се извъртя и започна да се отдалечава. Всички войници се бяха струпали от едната страна на гондолата, втренчени в разгръщащата се битка и стискащи палци на Ниш.
— По-бързо! — викна М’ланти. — Вие там, отдръпнете се. Нарушавате баланса.
— Какво прави той? — напрегнато запита Флид, защото вече се бяха отдалечили прекалено.
— Изкачва се към огъня — отвърна жената, долепила далекоглед до окото си. — Сега бърка с голи ръце в него. Той…
Всички гледаха със затаен дъх как кошницата на балона бива обгърната от пламъци. Внезапно последва експлозия. Отломките от коша полетяха надолу, заедно с обгореното тяло на създанието. Балонът се изстреля нагоре, попадна във въздушно течение и изчезна на запад.
— А сега? — обърна се скрутаторът към М’ланти.
— Никакъв шанс. Нищо не би могло да го настигне сега.
Флид се извърна, отпуснал рамене.
— Жалко. Момчето имаше значително бъдеще пред себе си.
— Не сме сигурни, че е мъртъв.
— Ако още не е, то скоро ще бъде — когато балонът се приземи сред нищото. Да се прибираме.
Докато прелитаха край планината, Флид промени мнението си и въпреки опасността потупа пилот Хила по рамото и посочи към зеещия сред скалите отвор. Въздухоплавът се приземи на ръба на залата и войниците оформиха кръг около него, насочили оръжия към кръжащите лиринкси. Скрутаторът и механик М’ланти влязоха в Тиртракс.