— Надявам се… — поде Флид.
М’ланти повдигна вежда.
— Трябва да говоря с Малиен.
— За да се съюзите с нея?
— За начало просто да поговоря. — Скрутаторът се усмихна леко. — В детството си поглъщах Историите с кориците.
— Вие сте имали детство? — като никога се пошегува М’ланти. — Смятах, че сте роден скрутатор.
— Като всяко дете обожавах Великите сказания. Което е иронично, като помислиш, че…
Флид замълча и след миг продължи.
— Няма значение. Малиен е легенда, една от малцината оцелели от онези времена. Дори самият разговор с нея…
— Разбирам, Ксервиш. Това място е удивително. — Събеседницата му се огледа. — Аахимите знаят толкова много. Наистина е жалко, че не сме успели да се съюзим с тях.
— Да — отвърна скрутаторът. — Но те са вид, направляван от история, традиции и силно усещане за собствено достойнство. Нашите дела ги интересуват единствено когато касаят и тях, а предвид изолираността на градовете им, това става рядко.
— До този момент.
Ксервиш Флид се навъси.
— Защо са дошли тук конструктите им? Наистина ли Аахан умира, или това е инвазия?
— Сантенарските аахими ще се съюзят с тях, каквато и да е целта им.
— А ние сме между чука и наковалнята. Но бихме ли могли да ги убедим да вземат нашата страна срещу лиринксите?
— Не виждам защо не. Имаме много общо с тях.
— Лиринксите също не са толкова чужди, колкото изглежда — загадъчно възрази Флид.
Те спряха край двата аварирали конструкта.
— Ниш казваше, че са били три. Къде е третият?
— И Тиан също е изчезнала — сухо каза М’ланти.
— По-добре тя да го е взела, отколкото лиринксите.
— В случая съм съгласна. Но изработката им е удивителна.
— Да.
М’ланти започна да обикаля машините, извадила бележник.
— Ниш каза, че те се носят над земята.
— Да — рече скрутаторът. — Трябва да намерим Тиан.
— Това може да се окаже трудно.
— Малко са нещата, които скрутаторите не могат да открият, ако решат. Ще изпратя скит веднага, в случай, че не се върнем. — Флид погледна неспокойно към дупката. — По-добре да не се задържаме дълго, М’ланти. Лиринксите може да са извикали подкрепления. Тук сме уязвими.
— Да не говорим за изтичащия газ. Напишете съобщението си, сър. Аз ще надникна вътре.
Скрутаторът размаха кривите си пръсти.
— Не се бави, приятелко. Не бих искал да изгубя и теб.
— Аз самата не бих искала това да се случи! — Тогава М’ланти погледна към едрото си тяло и се усмихна широко. — Макар че няма такава опасност.
Ксервиш написа бележка и я отнесе до птичаря, който мрачно стоеше край клетката. Скитът лежеше на пода й, мъртъв.
— Какво е станало, по дяволите? — тросна се Флид.
— Зараза — отвърна мъжът. — В Тикси имаше епидемия, но аз смятах, че нашите птици са чисти.
Изругавайки, Флид се върна при конструктите.
— Действай по-бързо, М’ланти!
Скрутаторът не се притесняваше за нейния живот, още по-малко за своя. Но ако не успееха да се върнат и отнесат събраните знания, това щеше да се отрази зле на войната.
— Добре — долетя гласът й откъм една от машините. Но тя не се появи.
Ксервиш се отправи към широко стълбище, охранявано от черен конусовиден предмет, напомнящ вещерска шапка — страж. Скрутаторът погледна нагоре. Стълбището изчезваше в дупка в каменния таван. Той се приближи по-близо. И по-близо.
Шокът опари стъпалата му. Това беше само предупреждение. Ако опиташе да напредне, реакцията щеше да бъде далеч по-болезнена.
Флид би могъл да използва Изкуството си. Скрутаторската магия бе предназначена главно за промъкване, шпиониране, разпитване, манипулиране и преодоляването на защити. Рядко налагаше употребата на по-големи количества сила, но със сигурност бе способна и на това — с помощта на заредени кристали и артефакти.
Само че Ксервиш се отказа от това си намерение. Аахимите не използваха стражи от вчера, със сигурност бяха защитили приспособленията си от повечето прояви на Изкуството.