Той пое в обратна посока, разглеждайки огромната зала. Стражът би трябвало да е задействал аларма на горните нива, но Малиен не се появи. А М’ланти прекара близо час в конструкта, преди скрутаторът да потропа по корпуса.
Главата й изникна от люка. Очите й сияеха.
— Забележително! — каза тя. — Просто забележително.
— Спомни си изтичащия газ.
— Приключих. — М’ланти се оттласна нагоре. — Разбира се, не съм приключила. Бих могла да прекарам година вътре.
— Би ли могла да възстановиш дизайна?
— Не. Някои от вътрешните механизми са запечатани и не можах да достигна до тях. Освен това се съмнявам, че и след сто години ще сме в състояние да постигнем подобна металообработка. — Тя поглади плавната извивка на корпуса. — Но пак понаучих някои неща.
Скрутаторът изостави темата. М’ланти беше най-добрият конструктор в югоизточния квадрант и не правеше обещания, които не бе в състояние да изпълни.
— Малиен няма да се появи — огорчено каза Флид. — Да вървим.
Въздухоплавът се издигна в мига, в който двамата стъпиха на борда, отправяйки се на изток. Наоколо не се виждаха лиринкси. До фабриката им оставаха малко повече от двеста левги, които роторът трябваше да преодолее.
По време на спирането в Тиртракс войниците бяха струпали допълнителна тежест, защото при по-голяма височина имаше силни насрещни течения. Въздухоплавът се понесе успоредно на планините, открил великолепна гледка на ледни върхове. Под тях и на юг се простираше снежна монотонност, накъсвана от блата и езера, много от които все още замръзнали. Растителността се изчерпваше с хилави и настръхнали иглолистни дръвчета.
Пътуването беше бавно, но без произшествия. Продължиха и след спускането на нощта, а някъде по време на утрото на следващия ден, на място, където планините се разстилаха в по-малка височина и видимостта бе по-обширна, хората на скрутатора изхвърлиха допълнителния каменен товар, за да издигнат въздухоплава по-високо. Машината се обърна на североизток, за да прекоси.
— Ще сме във фабриката до час — каза М’ланти в средата на утрото, опитвайки се да направи справка с картата си сред подскачането на въздухоплава.
— Ще се радвам да я зърна — остро отвърна Ксервиш Флид. През цялата нощ той бе крачил из гондолата и сега не бе в особено добро настроение. Освен това насеченият полет му причиняваше главоболие.
— Поне въздухоплавът се представи добре — весело каза тя.
— Не бързай да го урочасваш — тросна се скрутаторът.
М’ланти се приближи до другия борд и се загледа в менящия се пейзаж. Флид се вторачи в чепатите си ръце, стараейки се да не мисли за събитията, довели ги до настоящия им вид. Стомахът му се бе свил на болезнена топка.
— Как е перцепторът? — провикна се той към дежурещия войник.
— Когато проверих за последно, все още спеше.
— Провери отново.
Мъжът изчезна, сетне се появи повторно.
— Започва да се раздвижва. Да й дам ли нова доза успокоително?
— Не, разбира се. Дръж я под око. Проклет идиот — изръмжа скрутаторът, по-скоро по навик. Други неща занимаваха съзнанието му.
Въздухоплавът преодоля последната верига, за да се озове сред облаци дим.
— Какво става? — кресна Флид. — Нямаше ни само четири дни.
— Все още е прекалено рано за горски пожари. — М’ланти отново застана до него.
— Невъзможно рано. Тикси гори. Завивай — ревна той към навигатора. — Трябва да видим какво става. Бързо!
Въздухоплавът се завъртя наляво, разсичайки дима. Издигащата се топлина блъсна дъното на платнената гондола. Ксервиш стисна зъби, споходен от усещания, неприятно напомнящи морска болест.
Машината разкъса задушаващите облаци и пред нея изникна Тикси. Градските стени бяха разкъсани на три места. Източната част от града гореше. Върху равнината пред главните порти кипеше битка — четири кланкера срещу десетки лиринкси. Навсякъде лежаха мъртъвци и разрушени бойни машини — от последните Флид наброи петнадесет. Зад кланкерите се бяха скупчили войници, прикрили незначителната си бройка зад щитове и щръкнали копия.
Въздухоплавът описа бавен кръг над града, за да прецени щетите. Екипажът му приготви тежките арбалети, макар за момента лиринксите да се сражаваха единствено по земя. Скрутаторът позволи на половината от хората си да стрелят по врага. Неколцина лиринкси рухнаха. Останалите отстъпиха, но не далеч.