Выбрать главу

— Не е толкова зле, колкото се опасявах в първия миг — каза Ксервиш Флид. — Врагът щеше да бъде отблъснат и без нас. Няма сражения на самата територия на града.

— Но е достатъчно зле! — възрази сержант Рувикс, нисичък, но мускулест мъж. — Горят складове.

— Тези щети могат да бъдат поправени.

— Стига лиринксите да не повторят мащабното си нападение. Поправката на стените ще отнеме седмица, а със само четири останали кланкера… — Остатъкът от репликата на сержанта представляваше измърморени псувни по адрес на врага.

— Да се спусна ли? — попита пилотът.

— Видях достатъчно. Чакай. — Скрутаторът извади хартия и започна да драска. — Отнеси ни към резиденцията на градоначалника.

Машината увисна над великолепната постройка, останала почти незасегната с изключение на няколко катапултни попадения. Флид довърши последните редове, удари печата си в дъното на страницата и щракна с пръсти. Един от войниците дотича с кожен плик.

Друг от хората му изкрещя към тълпата, събрана долу, и хвърли писмото. Един от гражданите го улови и изтича вътре.

— Сега към фабриката — нареди Флид. — И живо.

Фабриката също бе нападната, макар да не бе понесла сериозни щети. Въздухоплавът се приземи върху чакълестата зона пред главните порти, изхрачи пътниците си и отново се издигна, за да поднови запасите си от газ. Флид и М’ланти съпроводиха излитането му с поглед, а после влязоха вътре, където скрутаторът призова отговорник Туниз, единадесетте надзиратели, капитан Гир-Дан и майстор Иризис.

— Докладите ви, ако обичате — каза Ксервиш. — Капитане?

Капитан Гир-Дан наскоро бе пристигнал от един от крайбрежните гарнизони. Изключително красив мъж, тъмнокос и широкоплещест, още с появата си той бе развълнувал немалко сърца. Ала нашепваните слухове изразяваха съмнение в изявите му на бойното поле и обясняваха присъствието му тук като начин за „оценка“.

— Едно нападение, сър. — Гир-Дан не беше от бъбривите. — Преди два дни. Петима от скотовете, един к’пулт. Трима отстреляхме, останалите избягаха.

— Много добре. — Скрутаторът се извъртя с лице към тъмнокожата Туниз със заострени зъби. Едрата и висока жена от субтропичен Крандор с кестеняви къдрици рязко се отличаваше сред дребните местни. — Какви изменения във фронтовата ситуация, отговорнико?

Капитанът се навъси, защото военните дела бяха неговата сфера и подобно пренебрегване бе умишлена обида. Но той бе достатъчно разсъдлив, за да си придаде безизразен вид. Скрутаторът не беше от снизходителните хора.

Туниз се усмихна. Изострените й зъби придадоха заплашителност на този жест, макар в действителност тя да бе дружелюбна и весела.

— Лиринксите настъпват по цялото крайбрежие, сър. Както може би сте видели, Тикси бе нападнат и зле увреден.

— Бяхме там — отвърна Флид. — Положението е лошо, но не безнадеждно.

— В такъв случай вашите вести са по-пресни от моите, сър. Повечето градове между нас и Госпорт бяха нападнати. Има вероятност Максморд да падне. Гъфинс е под сериозен натиск. Знаем далеч по-малко, отколкото би ни се искало. Лиринксите нападат скитовете ни, не всички съобщения преминават. Пристигналите са у мен. — Туниз подаде кожена торба на скрутатора. — Някои са поверителни.

Флид извади документите и след съвсем повърхностен поглед ги подреди в две купчини, преди да се задълбочи. През десетте минути, които му бяха необходими за пълен прочит, никой не помръдна.

Скрутаторът прочисти гърло и заяви:

— Ситуацията е по-лоша от очакваното. По-голямата част от земите около Сухото море е в ръцете на врага. С изключение на Крандор. Фарандските планини са под техен контрол, макар без подножията. Придобили са и територии на север от Великите планини. Да не забравяме миналогодишното падане на Мелдорин, където ни остава само южният полуостров. Туркад бе съкрушителен удар. Все още удържаме източното крайбрежие, централен Лауралин и всичко на юг от планините. Но сега източните крайбрежни земи са заплашени, а и с нахлуващите аахими… Скоро ще видим какво ще правим с тях.

Той стисна зъби и започна да оглежда останалите. Иризис бе единствената, удържала погледа му.

— Никога няма да се предадем, дори ако Луума Нарта остане единствената ни налична територия. Има ли друго, отговорнико?