— Този месец ще преизпълним нормата си, сър. Три кланкера.
— Много добре. Майстор Иризис?
Иризис също правеше моментално впечатление. Висока, макар не колкото Туниз, с бледа кожа, ярки сини очи и коса със златистия цвят на масло, тя представляваше гледка, каквато малцина в завода бяха съзирали преди пристигането й. Освен това Иризис Стирм можеше да се похвали със спираща дъха фигура, което на практика означаваше, че въпреки недостига на мъже, тя е в състояние да подбира партньорите си. Преди известно време тя се бе спряла на Ниш като начин да укрепи позициите си, но впоследствие отношенията им бяха преминали в приятелски.
В качеството си на майстор на нея се падаше да надзирава занаятчиите, изработващи контролери за кланкерите. В момента под прякото й ръководство се намираха двадесет занаятчии и петдесет чираци. Техните контролери бяха толкова добри, че биваха транспортирани и в други фабрики.
— Ние също надхвърлихме нормите — каза тя. — Този месец построихме единадесет контролера, но…
— Но? — остро повтори Флид. — Какъв е проблемът? Не забравяй, че се намираш на пробация.
— Сякаш бих могла да забравя, сър!
Иризис не се оставяше никому. Тази й черта често й докарваше неприятности.
— Проблемът са кристалните запаси — продължи тя. — Изразходвахме почти всичко, с което разполагаме, а миньорите така и не успяват да открият нови залежи. И тъй като Юлия отиде на мисия… Разбрах, че се е върнала с вас, сър.
— Така е, но не съм сигурен в каква степен тя ще бъде от полза. Понесла е значителни травми и е изгубила таланта си.
— Изгубила го е?
— Може да се появи отново. В момента целителите я преглеждат.
— Това е лошо, сър. Как да намеря кристалите, от които се нуждая?
— Нямам никаква представа. Открий начин. — Флид се обърна към първия от надзирателите.
— Още нещо, сър, ако разрешите. — Иризис бе необичайно колеблива.
— Какво? — остро попита скрутаторът. — Победа не се постига с приказки.
— Какво стана с Ниш, сър?
— Проклетият глупак изчезна!
— Мъртъв ли е? — сковано попита тя.
— Почти със сигурност. Може би Юлия ще ни каже, ако си върне таланта.
— Няма да може.
— Защо?
— Юлия може да вижда само Тайното изкуство, а Ниш не го владее.
— Безполезен хлапак. Смъртта му не е загуба за никого. М’ланти може да ти представи подробности, когато приключим с важната работа.
След съвещанието Иризис отиде в столовата, където М’ланти й разказа случилото се.
— Скрутаторът буквално се беше насълзил — каза пълната жена, докато сърбаше от зелевата си супа, — а това е нещо, което не бях виждала през тридесетте години, в които го познавам. Ниш се справи добре, макар че не бе съумял да намери кристала или да върне Тиан. Преди месец ни напусна момче. Край Тиртракс видях мъж.
— А сега е мъртъв! — мрачно каза Иризис. Въпреки неразбирателствата, Ниш се беше отнасял добре към нея. Той беше единственият мъж, към когото тя изпитваше привързаност.
— Не се знае — каза М’ланти и захвърли лъжицата си, докато се изправяше. — Трябва да вървя, имам работа.
Иризис остана седнала. Тя също бе заета, само че за момента присъствието й в работилницата не бе наложително, а точно сега имаше нужда от време, в което да помисли. Смъртта на Ниш променяше всичко.
Войната беше взела безчет жертви, предимно мъже. Заради намаляващото население всеки бе задължен да създава деца. Иризис бе изпълнявала този дълг с готовност, но с нито един от неколцината си досегашни партньори не бе заченала. Бе обмисляла да се обвърже с Ниш, но сега това ставаше невъзможно. Сега щяха да я принудят да си избере друг партньор. За пръв път тази мисъл й се струваше неприятна.
— Нима си приключила с работата си, майстор Иризис?
Тя подскочи, сепната от безшумната поява на скрутатора.
— Понякога имам нужда да остана сама, за да помисля.
— Трябва да говоря с теб.
— Слушам ви. — Тя посегна към чашата си с джинджифилова отвара.
— Не тук. Ела навън.
Двамата преминаха през главните порти на завода, където Флид зави надясно. Иризис бе очаквала да поемат в противоположна посока, към кристалната мина. Но сега се отправяха под акведукта, към мините, от които се добиваше гориво за фабричните пещи. Въпросните мини се намираха на почти четири часа път, Иризис се надяваше, че скрутаторът не възнамерява да я отвежда чак до тях.