След едно стръмно нанагорнище Флид пое наляво и се настани върху белезникава скала, част от редица издатини, прорязали склона като гръбначни шипове.
— Седни — обърна се той към Иризис.
Тя се настани до него.
— Ако става въпрос за работата ми, сър…
Дали той бе узнал най-страшната й тайна: че тя не разполага с ключовия талант, необходим за задълженията на всеки занаятчия — способността да черпи енергия от полето? Очакванията на семейството й бяха тласнали Иризис в дълга поредица измамни лъжи, които тя отчасти бе компенсирала с неподправените си умения да направлява подчинените си.
— Доволен съм от работата ти, Иризис.
Тя си позволи да отдъхне — но незначително. Знаеше, че някой ден ще бъде разобличена. Просто този ден нямаше да бъде днешният.
— Тогава, сър? Нещо, свързано с войната?
— Всичко е свързано с войната! — отсече Флид. — Има един проблем, който не исках да засягам във фабриката. Хората не могат да си държат устите затворени.
— Аз не обръщам внимание на клюки и слухове.
— Ти вече знаеш нещо по този въпрос. Помниш ли случката преди няколко месеца, когато жизненоважна възлова точка угасна, оставяйки петдесет кланкера беззащитни сред Миниен?
— Това беше преди Тиан да бъде повалена от пристъпи на кристална треска. Точно преди тя да бъде изпратена в размножителната палата…
Тъмните му очи се впиха в нея.
— Колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре. Лиринксите разрушиха всички тези кланкери. От този момент непрекъснато се опитваме да узнаем какво се е случило с възела или поне с полето му.
— И какво открихте, сър?
— Много малко. Само че сега тези прояви се повтарят.
— Къде?
— На няколко места. Максморд и Гъфинс, нагоре по крайбрежието, където врагът отбелязва най-големите си успехи. Това е огромен удар за нас, Иризис. Съкрушителен удар. Няма ли кланкери, няма надежда.
— Но защо ми казвате това, сър?
— До този момент никой не е успял да разреши проблема. Искам ти да опиташ.
— Аз?
— Имам ти доверие, но няма да си сама. В миналото ти работеше добре с перцептора. Ще ти изпратя Юлия веднага щом си възвърне таланта.
— И какво ще искате от мен?
— Открий защо възловите точки отказват по такъв начин. Ние ли ги източваме, или лиринксите са открили начин да унищожават излъчването им.
— Като цяло разбирането ни за възлите е оскъдно, сър.
— Тъкмо получаваш и откривателска тръпка в добавка — сухо каза той. — За начало се погрижи за настоящата си работа, нека най-добрият занаятчия от екипа ти те замени, докато работиш по проекта, който ти възлагам. Имаш седмица, за да се приготвиш.
— А ако Юлия не се е възстановила по това време?
— За нейно добро ще е да го е сторила. Със себе си ще вземеш двама занаятчии, които по твоя преценка са най-подходящи. Ще отпътувате с въздухоплав. Разбира се, ще ти дам и ескорт войници.
— Къде ще отпътуваме?
— Първо към Миниен, после към следващата отказала възлова точка, ако се наложи. И после към следващата. Бъди готова за всичко.
Флид се надигна, сетне отново седна.
— И още нещо. Незначително, но смятам, че ще ти достави удоволствие, тъй като е свързано с присъдата ти.
— Не разбирам за какво говорите.
— При нападението над Тикси размножителната палата е изгоряла.
Иризис се усмихна.
— Наистина се радвам да го чуя.
— Смея да кажа, че бързо ще бъде издигната отново.
Красивата жена потропа с нокти по камъка.
— Майката на Тиан беше там. Какво ли е станало с нея?
— Тя е богата жена. Пожарът няма да я притесни.
— Смея да кажа.
Положението на Марни далеч не беше леко. Само преди седмици тя бе обърнала цялото си богатство в злато, което бе скрила в сандък в стаята си. При подпалването, когато огнените снаряди бяха пробили покрива, тя се бе намирала на долния етаж. Пожарът бе избухнал толкова яростно, че тя не бе имала възможност да вземе със себе си нищо.
Тя се бе върнала на сутринта — още преди пепелта да е изстинала. Нахлузила чифт работнически ботуши, открити в бараката на градинаря, тя бе обходила цялото пожарище, но бе открила единствено полуизгорелия крак на стола си и месинговия обков на сандъка със златото. Самото му съдържание отдавна бе задигнато.