Не й бе оставало друго, освен да се присъедини към другите обеднели клетници, останали единствено с дрехите на гърба си — и надеждата, че някой ще се смили над тях и ще им подхвърли няколко огризки. Тогава Марни бе разбрала, че животът й е приключил. Домът на майката щеше да бъде издигнат наново, само че тя никога нямаше да бъде част от него. Не и в сегашното си състояние.
Шестнадесет
Всеки ден Иризис посещаваше притъмнената стая на Юлия, отделяйки време, което не можеше да си позволи. Дребната жена не казваше нищо. Отново бе привикнала да хвърля дрехите си и през по-голямата част от времето клечеше гола в някой от ъглите, поклащаше се върху босите си крачка, невиждащо загледана в стената. Проговори едва на третия ден — една-единствена дума.
— Ниш!
— Какво има, Юлия? Виждаш го в решетката си?
— Ниш! — изпищя Юлия. — То напада Ниш! Гризе крака му! Нокти, нокти. — Тя захлипа. — Мюли, Мюли, Мюли.
— Кой е Мюли?
Юлия не отговори и отново се скри в мълчанието си. Иризис не можа да изтръгне нищо повече от нея. Затова тя се върна в работилницата си, където започна да оглежда подопечните си занаятчии. Само трима от двадесетте бяха подходящи да я придружат за предстоящата мисия: Гойс, шестдесетгодишна жена с брилянтни умения, но нестабилен характер; Зойл Аарп, не по-малко умен, но неопитен младеж, готов да се влюби във всяка жена, която му обърнеше и най-малкото внимание; и Оон-Ми, която компенсираше посредствеността си с разумна практичност и усърдието, което влагаше във всеки един аспект от работата си. Фистила Тир, неотдавна родила третата си дъщеря, също бе подходящ избор, само че тя задължително трябваше да остане — никой друг не бе в състояние да замени Иризис в обуздаването на трудните занаятчийски характери, налични в този екип.
Първият придружител бе ясен — това щеше да бъде Оон-Ми, защото Иризис се нуждаеше от човек, на когото да може да разчита. Оставаше й да избере между Зойл и Гойс, младост или опит. До този момент няколко екипа гадатели и занаятчии бяха работили върху проблема, с който й предстоеше да се заеме, без да отбележат напредък. Изискваше се оригинално мислене, а това попадаше в сферата на младостта. Зойл щеше да бъде. Оон-Ми щеше да го уравновесява.
Всичко бе готово и Иризис очакваше пристигането на въздухоплава, когато мълниеносно нападение над последната доставка към Тикси коства шест чисто нови контролера.
Скрутаторът не беше на себе си от гняв.
— Тези контролери бяха изключително нужни. Мисията с възловите точки ще трябва да почака. Колко бързо ще можеш да изработиш нова партида, майстор Иризис?
— Разполагаме с механизмите, сър. Но без кристали ръцете ни са вързани, а тази партида погълна последните ни запаси.
— Какво правят проклетите миньори?
— Мината е изцяло изчерпана, скрутаторе. Последната жила, намерена от Юлия преди заминаването й, съдържаше само три подходящи кристала, които вече използвахме.
— Все някъде трябва да има и още.
— Безспорно, само че миньорите ни не знаят къде.
— И Юлия не се подобрява?
— Не.
— Това е лошо. Не зная какво ще правим.
— Има нещо, което бихме могли да сторим, сър.
— Нима?
— Ако можехме да открием къде Тиан е намерила специалния си кристал, там може да има и други като него.
— Съмнявам се.
— Или поне друга жила с обикновени кристали, които да използваме.
— Някой знае ли къде го е намерила?
— Само тя и старият Джоейн, който умря при срутване малко преди бягството й.
— Значи можем да предположим, че е бил намерил кристала непосредствено преди това.
— Да, възможно е.
— Къде бе открито тялото му?
— На шесто ниво. — Иризис обви пръсти около седалката на стола си.
— Какво има? — попита Флид.
— Мислех си какво ли би било човек да се озове затрупан там.
— Нима се страхуваш от подземията?
— Не — тихо отвърна тя.
— Тогава вземи миньори и открий мястото.
— Шахтата е запълнена. Тялото на Джоейн остана там. Двама миньори погинаха при опита да го извадят.
— Някой оцелял ли е при срутването?