— Бих дал същия съвет и на вас — отбеляза скрутаторът.
— Но ние успяхме.
Флид и Иризис се отдръпнаха, докато миньорите разширяваха дупката. От другата страна долиташе трескаво кънтене. Някой се изсмя.
— С моя пай ще срина старата къщурка и ще си построя нова — рече един от задъханите работници.
— Заповядайте, сър — каза Дандри.
Ксервиш Флид пое предложения му фенер и се промуши през дупката, която бе широка колкото раменете му. Той повдигна лампата, само за да се обърне рязко, стиснал устни.
— Какво има, сър? — стреснато попита Иризис.
— Няма кристали — глухо отвърна скрутаторът.
— Това е мястото, сър — умоляващо каза Дандри. — Два пъти проверих.
Иризис мушна глава в отвора.
— Шега ли си правите, скрутаторе? Тук гъмжи от кристали.
— Да, но те не биха ни свършили работа. От това разстояние мога да усетя кои кристали могат да бъдат събудени, за да станат хедрони. Тук няма такива. Тези запаси са от обикновен кварц, мъртъв колкото самите ние скоро ще бъдем.
— Но как е възможно това? — отчаяно възкликна Иризис. — Това трябва да е мястото, където Джоейн е намерил онзи кристал.
— Да, това е мястото. От излъчването кожата ми настръхва. Тук е имало хубав кристал, купища хубав кристал. Но вече няма. — Флид посочи овална шахта, чийто наклон отвеждаше към седмо ниво. — Никой ни е изпреварил и е обрал залежите!
През остатъка от деня скрутаторът не каза нито дума. Това му мълчание бе далеч по-ужасяващо от полушеговитите заплахи, с които обичаше да изпъстря разговорите си. Бе организирана кратка и мрачна среща, на която той описа станалото пред отговорника, надзирателите и капитана, сетне ги освободи.
Доброволец се спусна по неизвестната шахта, която се виеше напред и назад сред слабите места в скалата, за да отведе до изоставеното седмо ниво.
— Дано да са били лиринкси — каза отговорник Туниз, докато войникът се връщаше. Като никога тя не бе в добро настроение. И си имаше причина: тази криза я засягаше лично. Флид й беше обещал, че тя ще може да си иде у дома, ако след една година фабриката изпълни всичките си норми. Но без кристали тя нямаше да е в състояние да изпълни своята част от уговорката и да се върне в роден Крандор, който бе напуснала, за да търси изчезналия си любим, изгубен при корабокрушение. Изглеждаше, че никога повече няма да види децата си.
— Били са лиринкси, отговорнико — каза войникът. — Открих изпражненията им навсякъде около изхода. Ако трябва да бъда откровен, настъпих ги.
Вонята на ботушите му потвърждаваше откритието. Иризис се дръпна леко назад.
— Откъде са знаели къде да търсят кристалите? — попита Туниз и разтърка очи.
— Предполагам, че са изтръгнали информацията от Тиан — рече Иризис. — Знаят колко отчаяно се нуждаем от кристали.
— И какво ще правим? — попита отговорникът. — По-добре да разполагаме с отговор по времето, когато скрутаторът се появи утре, иначе…
— Иначе какво? — сопна се войникът, раздразнен, че смелостта му не бива оценена.
— Иначе и с нас, и с Флид ще е свършено. Съветът никак не обича провалите, а през последните шест месеца ние не можем да се похвалим с друго.
— Време е перцепторът да се вземе в ръце — рече Иризис. — Ще видя какво мога да направя по въпроса.
— Каква полза ще има от това? — попита Туниз.
— Преди да отпътува с Ниш, бе видяла кристали на няколко места в планината. Ще я накарам да потърси най-добрите залежи, за да ги изкопаем.
Иризис така и не успя да изтръгне Юлия от вцепенението й. Нужни бяха драстични мерки. Бе почти полунощ, когато тя отиде да види скрутатора. На почукването й не бе отговорено. Иризис почука по-силно.
— Върви на майната си! — ревна той, толкова силно, че тя подскочи.
Събирайки цялата си смелост, Иризис повдигна резето и бутна вратата. Ксервиш Флид се беше разположил в дървен стол, стиснал манерка с ракия от ряпа в сгърчената си ръка. Друга манерка, празна, лежеше захвърлена на пода. Скрутаторът бе облечен единствено в препаска. Костеливото му тяло не отстъпваше по кривота на лицето и ръцете. Каквото и да го бе сполетяло, който и да го бе измъчвал и трошил костите му, притежаваше характера на изчерпателно старание.
— Какво искаш? — изръмжа той. В гласа му не се долавяше и следа от изпития алкохол. — Върви си. Повдига ми се от всички вас.