Върху масата бе оставено недописано писмо, вероятно предназначено за Съвета на скрутаторите и изреждащо трудностите, срещани от завода.
— Имам идея! — каза тя.
— Не ща да я чувам. — Флид изпразни манерката на един дъх, сетне посегна за нова.
Желанието да умре отново се зараждаше у нея. Иризис грабна манерката от ръката му и я захвърли на пода, където тя се пръсна с приятен звън.
Скрутаторът скочи върху мършави крачка, залитна и трябваше да се улови за ръба на масата.
— Мога да те убия за това, занаятчия.
— Майстор! — просъска тя. Вътрешно й се искаше да избяга с писъци, но тя не се поддаде, а си наложи да се втренчи в очите му и да издържи на изгарящия му поглед. Ксервиш Флид бе най-коравият човек, с когото се бе сблъсквала, и не можеше да бъде впечатлен по друг начин, освен с насрещна твърдост. — Ако не се овладеете, всички ще умрем, скрутаторе. Как ще се отрази това на войната?
— И смееш да ме наставляваш? Ти? — невярващо каза Флид. — Неподчинението се наказва със смърт, майсторе.
— Щом ще умирам, нека поне си струва! — Иризис се втренчи в него с погледа, който пазеше за усмиряване на досадни любовници и лентяйстващи чираци.
Неговият поглед бе не по-малко пламенен. Противостоенето им се проточи, тъй като никой от двамата не бе склонен да отстъпи. Накрая скрутаторът избухна в гръмовен смях и посочи към другия стол.
— Сподели идеята си, Иризис.
— Елате с мен, за да убедим Юлия да излезе от сегашното си състояние — или да я заплашим, ако трябва. Тогава ще я накараме да открие най-богатата кристална жила, която планината може да предложи, и ще започнем да копаем. Готова съм да грабна кирка и лопата, ако се наложи.
— Не е кой знае какъв план, но пак е по-добре от идеите, които изпробвахме досега. Тръгваме ли?
Отпуснала ръка върху дръжката на вратата, Иризис го погледна косо.
— Няма да е зле първо да се облечете, сър. Не искаме да я тревожим излишно.
Скрутаторът хвърли поглед към скелетната си голота и се ухили в отговор.
Юлия клечеше в ъгъла — точно както бе правила през последните седмици. Макар днес да беше студено, тя бе облечена единствено в бельото си от паяжинени нишки.
— Перцепторе? — запита Флид от вратата.
Ритъмът на полюляването й не се промени.
Той се приближи.
— Перцепторе?
Никаква реакция.
— За какво мислиш, Юлия? Спомняш си своя приятел? Ниш?
Тя се залюля малко по-бързо, но други изменения не последваха.
— Тук е Иризис. С нея също сте приятели. Помниш ли я? — Той направи знак на Иризис да влезе.
Скрутаторът прекара още половин час в подобни увещавания, без да бъде възнаграден дори с премигване.
— Не зная какво да правя — прошепна скрутаторът към Иризис, останала до прага.
— След като доброто отношение не помогна, бихте могли да опитате със суровост.
— Ще оставя това на теб, защото ти имаш повече опит в това отношение — сурово отвърна Ксервиш.
— Елате навън.
Тя го отведе край ъгъла, където дори необичайно острият слух на Юлия не можеше да долови разговора им.
— Не мога да я принудя, защото ще изгубя доверието й. А то ще ми е нужно, когато отпътувам да изследвам възловите точки — обясни жената.
— Добре. От какво се страхува най-много тя?
Иризис се замисли:
— Като изключим перквизитор Хлар?
— Отлично. Върви си. Най-добре да не си наблизо.
Скрутаторът се върна в стаята на Юлия, този път понесъл ярък фенер. Освен това остави вратата широко отворена. Дребната жена започна да опипва наоколо, за да намери маската си, само че Флид я изрита далеч. Перцепторът започна да стене и да размахва ръце в отчаяние.
— Поне това е различна реакция — каза той. — Юлия?
Тя отново започна да се поклаща. Преструвка ли беше това? Може би му беше сърдита, задето бе изоставил Ниш.
Ксервиш Флид затръшна вратата няколко пъти, отново я блъсна широко и отвори изцяло вратичката на фенера. Юлия покри лицето си с шепи и започна да вие.
— Изправи се, Юлия — кресна Флид, знаейки добре, че звукът ще я нарани.
Тя не помръдна.
— От какво се страхуваш, перцепторе? От мен?
Отговор не последва, макар че за миг тя надникна през леко раздалечени пръсти.