Звуците продължаваха да се движат. Гилаелит допря пръсти до клавишите в повторен опит за пресъздаване. Любопитството не му даваше мира. Но макар да свири с часове и толкова напрегнато, че халатът му се пропи от пот, старанието му не бе възнаградено. Искаше да притегли източника към себе си, но не знаеше как. Цялото му геомантично могъщество не можеше да помогне в случая. Може би трябваше да отиде при камбаните? Той хвърли поглед към покрития с платнище карильон и потръпна. Не, в момента не бе в настроение за подобно усилие.
Когато Гилаелит най-сетне се надигна от органа, тръбите бяха престанали да пеят. Все още раздразнен, той затвори вратата след себе си и се изкачи по обсидиановите стълби към обсерваторията си, за да почерпи успокоение от предсказуемите движения на небесните тела.
Домът на Гилаелит бе разположен на върха на вулкана Бореа Нгурле, Пламтящата планина, и дори самото й разположение я правеше най-странното убежище в Сантенар. Макар тетрархът да наричаше Нириандиол свой дом, в действителност сградата представляваше огромна работилница, лаборатория и библиотека. Гилаелит беше полимат, личност с множество интереси и още по-многобройни умения. Той бе на повече от сто и петдесет години, макар че сред хората би минал за петдесет. Само дето тетрархът не се движеше сред хората. Той живееше сам, без да се броят слугите, чиито семейства му бяха служили поколения наред.
Гилаелит прекара остатъка от нощта в обсерваторията си, разположена на върха на кула, близо до покритата с лози тераса. Диреше комети, които по това време на годината бяха по-чести. Наближаването на зората го завари заспал над телескопа си. Час по-късно го събуди слуга, донесъл му чаша тъмна бира, загрята до кипене с помощта на нажежен ръжен. Черната пенлива течност, поръсена с индийско орехче, се стичаше по стените на чашата.
Докато тетрархът посягаше да вземе напитката, най-големите тръби на органа му, които не се бяха задействали самостоятелно нито веднъж, простенаха. Неимоверно ниският звук разтърси цял Нириандиол. Бирата потръпна в ръката на прислужника. Няколко секунди по-късно нещо блесна край ръба на вулканичния кратер. Не можеше да е било комета, защото бе тъмно и изгряващото слънце се отразяваше от него. Гилаелит рязко извъртя телескопа си и можа да види как тайнственият полет приключва някъде под вулкана.
Той се облегна в стола си, качи краката си върху перилата и добави още индийско орехче, преди да отпие от бирата си. Върху горната му устна се задържа мустак от наръсена пяна.
— Какво ли може да е това? — промърмори на себе си Гилаелит.
Тетрархът размишлява до средата на утрото, обмисляйки отделните варианти. Не му и хрумна да слезе в гората и да провери — Гилаелит не беше човек на действието. Но отиде да провери органа и отново погледна глобуса, макар че това не му помогна. Споходен от старото раздразнение, той пристъпи към други занимания, за да прочисти ума си.
Късно сутринта Гилаелит съставяше поема в библиотеката си — ода на четвърта степен — когато погледът му попадна върху гравирана сцена от прословутото, но низвергнато Сказание за огледалото. Тя изобразяваше трагичното погребално изпращане на Рулке по Пътя между световете. Тялото му бе привързано към конструкта. Тази гравировка бе красяла стената на библиотеката в продължение на деветдесет и седем години, така че тетрархът отдавна бе престанал да я забелязва.
Но сега Гилаелит остави перото си и се втренчи в нея. Черните очертания, които бе зърнал по-рано, се вложиха в образа на конструкта — сходството бе достатъчно забележително, за да накара тетрарха да се впусне в обмисляне на радикални действия: лично да слезе в гората, за да огледа.
— Интересно — каза той. — Дали ще го направя, или няма да го направя?
Гилаелит провери предзнаменованията, като повдигна редица произволни числа на четвърта степен. Последователността бе предимно хармонична.
— Да, ще сляза да проверя.
Тъй като бе методичен, тетрархът се върна в кулата си, фиксира мястото, където падащият обект бе изчезнал, и го отбеляза на картата си. Сетне свали халата, за да надене тъмнозелена риза, червени ботуши и торбести къси панталони, изпод които надничаха квадратните като филийки хляб колене.
Довърши екипирането си с нарамване на безформена торба. Тя съдържаше въже, малка брадва и голяма бутилка тъмна до сажделивост бира. Готов, тетрархът съобщи на слугите си къде отива и с пружиниращи колене се отправи по ръба на вулкана.