Гилаелит преся остатъка от томовете, свитъците и пергаментите. Макар сред тях да се срещаха множество случаи на чудодейно изцеление, повечето от тези случаи тетрархът разпозна като неистина. Никой от авторитетните целители не изразяваше мнение, отличаващо се от неговото собствено.
Осемнадесет
Тиан дойде на себе си още в гората. Помнеше всичко с изключение на падането. Хората, държащи носилката й, я отвеждаха по някакъв стръмен склон сред гора, където властваше аромат на гнило. Светлината на фенерите се олюляваше пред очите й. Нощта бе тиха, изпълнена единствено с шума на стъпки и моментни наставления за посоката. Мъжът, който я бе открил, вървеше далеч напред.
Приятел или враг бе Гилаелит? По-вероятно второто. По време на пътуването си Тиан често бе размишлявала как да се защити от нападатели. Но никога не си бе представяла, че може да се окаже в подобно безпомощно състояние. Гилаелит бе свободен да прави всичко, каквото си поиска с нея. Можеше да предаде таптера на лиринксите или да продаде самата нея на най-големия злодей в Сантенар. А тя не можеше да стори нищо. Искаше й се да бе умряла.
Часове по-късно, по зазоряване, те излязоха от гората и поеха по храстелива пътека, все така нагоре. Растителността ставаше все по-рядка, докато пътят им не ги отведе до ръба на кратера.
Върхът на Бореа Нгурле напомняше по форма бобово зърно. Състоеше се от голям кратер в западния край и по-малък, застъпващ, в източния. Нириандиол се намираше край северния ръб на по-големия кратер. Издължеността на постройката обхващаше няколкостотин крачки около ръба. Отдалеч изглеждаше, че се състои само от един етаж. Изключение правеше израстващата от нея кула.
Пътят умишлено бе оставен в лошо състояние. Той се извиваше по протежение на каменния ръб. Мястото пред предната част на резиденцията бе покрито с грубоват камък, за да оформи отчасти покрита тераса, върху която се виждаха маси и столове. Други участъци от нея бяха покрити със скали. Пейки бяха издълбани в самата планинска скала, оформяйки по-ниски тераси, спускащи се към кратера.
От това място изглеждаше, че Нириандиол е част от самата планина. Твърдта на последната бе всечена, за да освободи място за постройката. След приключването отломките бяха изградени обратно. Гледани отвън, само върхът и кулата бяха видими. Но от най-ниската тераса се откриваше гледка към пълното великолепие.
Синусоидни стени от тъмен камък се извиваха в още седем нива. Огромни прозорци от цветно стъкло оформяха мозайка, която можеше да бъде оценена единствено от отсрещната страна на кратера и с далекоглед. Стъклата, групирани девет по девет, бяха свързани с каменни очертания с геомантична тематика: спирали и арки, вложени в съответствие с тайните числа. Стръмният покрив бе покрит с плочи от червен яспис — дори те бяха подредени в числови мозайки. Нириандиол бе геомантичен шедьовър, проектиран да защитава стопанина си и да подхранва усилията му.
Главният вход, изработен от масивен къс халцедон, прикрепен на месингови панти, имаше овална форма. Обграждаше го жълт яспис.
Тиан бе въведена вътре. Вилата бе построена изцяло от камък. Долните етажи бяха специално проектирани да удържат тежестта на останалите. Ранената бе отнесена в голямо помещение, където бе положена да легне. Някой видя, че очите й са отворени, и й даде нова доза от успокояващия сироп. Занаятчията го изпи с благодарност.
Дойде на себе си, поставена в най-ужасяващото положение от живота си. Под нея бе поставен метален леген и някой силно натискаше мехура й. Тя силно се надяваше това да е жена, а не чудатото плашило Гилаелит. Във всеки случай притежателят на притискащата ръка изсумтяваше при всеки натиск. Тиан задържа очите си стиснати. Нима по такъв начин щеше да прекара остатъка от живота си, неспособна да извършва сама и най-елементарните функции? Ако беше така, то тя силно се надяваше въпросният остатък да не е дълъг.
Изглежда самият живот изпитваше удоволствие да я унижава. Всеки път, когато се сдобиеше с нещо, то й биваше отнето. Отхвърлянето от страна на Минис по-силно от всичко бе демонстрирало безполезността й.
Тиан винаги бе знаела, че някой ден ще трябва да се чифтоса, за да роди деца. Всяка жена бе длъжна да стори това. Тя често се бе впускала в мисли за това, макар и прекалено романтизирани. Но сега никога нямаше да се случи. И седнала можеше да продължи да върши занаятчийската си работа, но кой от мъжете би я избрал в подобно състояние?