— Какво правиш? — попита Тиан.
Целителката намести кожените ремъци около гърдите, стомаха и хълбоците на занаятчията, сетне ги пристегна болезнено. Дървената форма се впи в гърба на Тиан.
— С този корсет костите ще зараснат правилно.
Дори и в легнало положение младата жена чувстваше неудобство. Изправена сигурно щеше да е още по-мъчително.
— Колко дълго ще трябва да го нося?
— Откъде да зная!
— Предполага се, че трябва да знаеш, след като си целителка.
— Месец, два? Докато гърбът ти се възстанови.
Разнесе се звънец и Гъртис побърза да излезе, оставяйки Тиан разголена.
След няколко мига в стаята изникна Гилаелит. Днес вече бе идвал няколко пъти, но сега, виждайки полуоблечената Тиан, той рязко се извъртя и изхвърча обратно, издаващ нареждания. Гъртис се появи отново и грубо дръпна нощницата на младата жена нагоре.
— Само създаваш проблеми — процеди тя през зъби.
— Нищо не съм казала — възмутено извика Тиан, само че целителката вече излизаше. Защо Гилаелит беше реагирал по такъв начин?
Деветнадесет
Балонът, обременен единствено с мангала и Ниш, се носеше високо и бързо. Силните въздушни течения го пренесоха отвъд планините на Филалор, които изникваха от западния край на Великите планини и отделяха мразовития Мириладел от по-умерените западни земи. Горите на централен Лауралин пробягаха под него. Ниш бе понесен на север от Бореа Нгурле. Преди часове огънят бе изгаснал и въздухът в балона изстиваше. Бавното му спускане го отведе отвъд широка и ленива река.
На разсъмване балонът премина отвъд оградата на огромен лагер, населен с възможно най-лошите обитатели — бежански лагер за част от милионите, подирили спасение след падането на заможния остров Мелдорин. В далечината можеше да се види Туркадско море.
Бе валяло цяла нощ и голата земя се бе превърнала в океан от кал. Ниш се понесе между две мизерни убежища. Там дългият му полет приключи — увисналите му ботуши се сблъскаха със земята, а торбата се спусна до него.
Сблъсъкът със земята накара механика да простене. Макар че отчасти бе замръзнал, тялото му пулсираше болезнено. Само след мигове се озова заобиколен от нарастваща тълпа мръсни и гладни хора. Без да му обръщат внимание, те се нахвърлиха върху балона и мангала, за да ги разфасоват с отчаяна ефикасност. Едва тогава се обърнаха и към пътника, за да изпразнят джобовете му. Палтото също бе дръпнато от раменете му. След това тълпата се разпръсна.
Ниш все още бе замаян от полета. Нямаше представа къде се намира, макар студът да не изключваше Мириладел. Мястото вонеше на застояла вода и отпадъци.
Някой изкрещя. Загърмяха барабани. Механикът се канеше да се провикне за помощ, когато нечий дребен силует изникна иззад най-близката колиба.
— Бързо! — просъска млад глас. Кльощаво момче на около единадесет. Говореше езика на западните територии, който Ниш бе придобил по време на щастливите си години като писар. — Пазачите идват.
— Още по-добре — отвърна Крил-Ниш. — Току-що бях обран и…
— Ела! — хлапето го задърпа за ръката. — Ако те открият, ще те съдерат от бой.
— Но аз не съм тукашен — поде възражения Ниш, сетне размисли и със залитане последва момчето. То го поведе между редиците колиби, за да се мушне под една от тях. Когато и механикът пролази, невръстният му спасител умело закри входа с парче дъска.
— Сега мълчи! — каза детето.
— Но…
— Изчакай!
Ниш надникна през пролуката. Барабаните звучаха все по-близо. Не след дълго изникна и отрядът стражи. Двама от тях отвориха с ритник вратата на близка колиба и нахлуха вътре, за да издърпат вън някакъв старец.
— Хващай се на работа, мързелива свиньо! Няма работа — няма дажба! — закрещяха те, стоварвайки сопите си отгоре му. Единият от тях очерта знак върху колибата, сетне двамата продължиха към останалите колиби, за да повторят процедурата.
— Какво е това място? — попита Ниш. Едва бе понесъл видяното.
— Би трябвало да е бежански лагер — отвърна момчето. — Но всъщност е лагер на роби. Работим по четиринадесет часа без почивен ден, а в отплата получаваме по черпак помия.
Маниерът му на изразяване не съответстваше на възрастта му. Изглежда тук децата бяха принудени да съзряват бързо — онези от тях, които оцелееха.