— Това не е особено добро скривалище — със съмнение се обади Ниш.
Момчето откърти парче камък от стената, захвърли го и подбра друго.
— Тук ще останем за малко. Подай ми ръката си.
Механикът го стори. Колм обърна камъка с острия ръб напред и го прокара по опакото на дланта му.
Ниш изквича и рязко се отдръпна.
— Какво правиш?
— Трябва да имаш белег — отвърна момчето. — Без него си нищо!
Крил-Ниш отново посегна. Колм продължи да прокарва очертания, натискайки по-силно. Работникът трепна.
— Това е само драскотина — навъси се Колм.
— Героите също изпитват болка, Колм.
Когато приключи, момчето обра избликналата кръв и сравни делото си с очертанията върху собствената си ръка.
— Не е кой знае какво, но отдалече ще свърши работа.
— Ами ако се доближат и открият, че белегът не е истински?
— Би могъл да опиташ да побегнеш, но тогава ще бъде по-лошо, когато те заловят. Най-добре е да понесеш боя.
— Защо войниците ни мразят толкова? — Самият Ниш вече започваше да се чувства част от бежанците.
— Сега не става дума за войниците, а за главатарите. Те не искат нищо, което би могло да привлече внимание.
Двамата излязоха от вдлъбнатината и продължиха по протежение на смрадливата падина, а после се насочиха към паянтова постройка, видимо сглобена от останките на десетина колиби. Отпред стоеше часовой, облечен в същите парцаливи дрехи като Колм.
— Как ще влезем? — просъска Ниш.
Момчето не отговори. То напрегнато следеше постовия и подбра момент, когато той не гледаше, за да притича към страничната стена на постройката, отмести няколко разхлабени дъски и се промуши вътре.
За Крил-Ниш бе по-трудно да последва примера му, защото отворът и раменете му бяха еднакво широки. Той се озова в мрачно пространство, обградено от дъски. От двете страни се простираха десетки крака. Бяха се озовали под огромна работна маса, разположена по протежение на сградата.
Колм се обърна надясно и започна да лази, за да спре край чифт оцапани нозе. До тях почиваха по-малки стъпала, обути в раздрани сандали.
— Не излизай, докато не ти кажа — прошепна момчето в ухото на Ниш, а после се изви като набучена змиорка, за да се озове сред двете двойки стъпала.
— Къде беше, Колм? — попита изтощен и немощен женски глас. — Щях да полудея от притеснение.
— Наоколо — отвърна момчето. — На…
— Хващай се на работа, синко. — Гласът на мъжа бе също тъй безжизнен. — Изоставаме в квотата си и с твоята ленивост…
— Намерих го! — просъска Колм.
— Можеш ли да погледнеш този елемент? — попита майка му, без да обръща никакво внимание на думите му. — Не иска да се настави.
Последва мълчание, нарушавано единствено от щракване, потракване и понякога сдавена ругатня.
— Открих човека, който долетя с балона.
— Забрави го! В момента го търсят, а ние не искаме да привличаме внимание към себе си, момче. Колко пъти да ти го повтарям?
— Но…
— Опасно е, Колм — продължаваше мъртвият глас. — Не се набивай на очи. Върши си работата.
— Направо да умра!
— Той е шпионин! Или работи за врага. Ако бъде свързан с нас, всички може да умрем. Освен това трябва да мислим и за сестра ти, Колм. Не смятам, че трябва да ти напомням за това.
— Той е герой! — упорито отвърна момчето. — Той ще ни помогне да си върнем Готрайм.
— Това вече е невъзможно — тросна се мъжът. — Ние сме бежанци. Няма как да си върнем каквото и да било. Трябва да се радваме, че изобщо сме живи.
— Да се радваме? Какъв е смисълът да живеем, ако сме изгубили всичко, дори Историите си?
— Историята не може да се яде.
— Аз ще се върна, дори и ако ми се наложи да чакам цял живот. Готрайм е част от мен и аз няма да се откажа от него.
— Всичко, което не можеш да отнесеш със себе си, е безполезно. Каква е ползата да се оковаваш за скала?
— Вие дори вече не ни разказвате семейните Истории.
— Ако оставаш вкопчен в миналото, няма как да създадеш бъдеще.
— Този човек може да ни помогне. Трябва да чуеш какво е направил, татко. Той е герой.
Звучен шамар. Колм падна на колене. За момент погледът му срещна очите на Ниш, сетне момчето отново се изправи.
— Не искам да чувам и една думица повече — каза бащата. — Този човек е лъжец, а ти си глупак, задето си му обърнал внимание.