Двадесет
Ниш се отдръпна назад до стената, където беше най-тъмно. Джобовете му бяха празни. Дори един меден нид не му беше останал, така че вариантът с подкупването на пазач отпадаше. Можеше да разчита единствено на ума си. Ситуацията, в която беше попаднал, го отчайваше, но пък в последно време бе успял да открие изход и от по-мрачни условия. Той се облегна на дъските, затвори очи и се замисли. На практика разполагаше с три възможности.
Можеше да потърси пазачите, да им каже кой е и да обясни как е попаднал тук. Вероятен резултат: безмилостен побой, последван от запращане обратно в лагера, където щеше да бъде пребит отново, този път от бежанската мафия. Рискът беше неоправдано голям.
Можеше да се възползва от нощния мрак и да прескочи оградата. Подмятането на Колм за съдбата на кандидат-бегълците не правеше този вариант особено примамлив, но пък от друга страна Крил-Ниш знаеше, че пазачите рядко са тъй бдителни, колкото ги изкарват слуховете. В мрачна или дъждовна нощ щеше да има шанс.
Евентуалната помощ на момчето бе третият вариант. До този момент Колм бе показал, че може да му се има доверие, но Ниш не искаше да бъде прекалено настоятелен. Сам разбираше, че семейството винаги е на първо място.
Той прекара целия ден под масата. Вътре ставаше все по-задушно и влажно, което направи жаждата на механика особено мъчителна. За последно бе пил вчера със скрутатора. Нима бе прекосил цялото това разстояние само в рамките на ден? Нямаше представа колко дълго е бил в безсъзнание. Всички онези неща се бяха случили преди цяла година, може би дори в друг живот. Сигурно скрутаторът още не се бе върнал в завода, а Юлия… Бедната Юлия. Какво ли правеше тя? Ниш все още можеше да чуе писъците й.
Часовете се влачеха. Тежкият въздух се изпълни с миризмата на немити тела. Отникъде не долиташе свеж въздух. Крил-Ниш имаше усещането, че се задушава. Дървесните влакна върху плота на масата му напомняха на лиринкски гребен.
Предвид факта, че в това помещение работеха толкова много хора, вътре цареше необичайна тишина. Единствено се тътреха крака, тракаха сглобявани части, а на моменти някой прочистваше гърло. Механикът доближи око до една цепнатина между дъските, за да погледне по протежение на масата. Работниците сглобяваха малки механизми, вероятно за фронта.
Разнесе се удар, последван от бързо затихнал писък.
— Три дни полудажба! Работи по-усилено!
Гласът долетя някъде наблизо.
Ниш се постара да се свие колкото се може повече, макар да бе уверен, че ще бъде открит. Чифт космати прасци се приближиха, прикачени към най-мръсните стъпала, които бе съзирал през живота си. Те смърдяха на тор.
Краката спряха. Нещо удари по масата над главата на Ниш и металните предмети изтракаха. Механикът затаи дъх. Намираше се толкова близо до надзирателя, че можеше да чуе тежкото му дишане. Личеше, че и околните са застинали от страх. Носът на Крил-Ниш го засърбя, но той не смееше да помръдне.
— Продължавайте! — ревна мъжът и отнесе мърлявите си стъпала. Дрънченето се разнесе отново.
По някакъв начин Ниш успя да издържи остатъка от деня. Измъчваше го колебание: дали да се предаде, или да се довери на момчето? Засега той изчакваше. В ранния следобед работата спря за малко, докато бежанците се нахранят. По това време Ниш бе придобил кучешко обоняние от глад — можеше да подуши водата и се тресеше. Буквално бе започнал да припада, когато дребна ръка се подаде под плота, стиснала очукана дървена чаша.
Механикът я изпразни на един дъх и веднага съжали за лакомията си. Не му оставаше друго, освен да върне чашата в чакащата ръка. Последната скоро се подаде отново, този път с къшей черен хляб.
Сега Ниш се постара да прояви сдържаност, отгризвайки малки хапки — и още по-добре, защото сред трохите гъмжеше от боклуци, с които лесно би могъл да си строши зъбите. След като се нахрани, той положи глава върху ръцете си и заспа.
Когато се събуди, навън беше тъмно, но работата все още продължаваше. Какво го беше сепнало?
— Не започвай отново — просъска бащата на Колм. — Все още не си достатъчно голям, за да отървеш боя, момче!
— Той е тук — прошепна Колм.
— Какви ги говориш?
— Той е тук, под масата. Казва се Крил-Ниш Хлар и баща му е перквизитор.
Последвалото мълчание се проточи. Сетне мъжът изпусна дървения си гаечен ключ, приведе се да го вземе и се втренчи в Ниш.