Механикът се вслуша в думите на бащата и отново закрачи, очакващ всеки момент войниците да дотърчат към тях. Но нищо подобно не се случи. Докато завиваха край ъгъла, с крайчеца на окото си Ниш можа да види как тримата смеещи се войници пребиват някакъв клетник.
— Всяка вечер се забавляват така — обясни бащата. — Неизменно се намира някой наивник, който се обръща при вика им.
Последвалите десет минути бяха изпълнени с нервност и лъкатушене сред лабиринта от различни по изработка колиби. Но накрая стигнаха безпрепятствено до мизерното свърталище, което Колм и семейството му наричаха свой дом. То бе изработено от дъски, платнища, треви и кал. Дори колибите на диваците го превъзхождаха.
Нищожността на колибата се простираше до всички отношения, включително и големината — вътре едва имаше място за бащата да легне. Пръстеният под бе покрит с папрат и тръстика. Стените бяха замазани на ръка с кал, а за покрив служеше парче платнище с големината на одеяло. Това изчерпваше всичките им принадлежности.
Вътре клечаха две момичета. По-голямото, може би на петнадесет, бе дребно, непривлекателно създание, от чиято коса определено капеше мазнина. Лицето на девойката бе покрито с петна и белези, а сред кривите й зъби чернееха празнини. По-малкото, на не повече от пет, беше красиво, с вълниста кестенява коса и зелени очи.
— Това е Крил-Ниш Хлар — представи го бащата, чието име Ниш бе узнал, че е Оинан. — Той е важен човек, който ще остане за известно време при нас. Никой не бива да говори за него. Крил-Ниш, запознай се със съпругата ми Тинкетил, голямата ми дъщеря Кетила и сестра й Франси.
Кетила покри лицето си с длани, по гърлото й пролича изчервяване. Бедното момиче, помисли си Ниш. Сигурно се измъчва още повече, като гледа красивата си сестра. Той се здрависа с Оинан, с Тинкетил и със сериозната, вторачена Франси. Кетила отказваше да го погледне, закрила устата си с ръце.
— Кетила — строго каза баща й.
По-голямата сестра премести едната си ръка зад гърба, а другата протегна. Крил-Ниш се ръкува и с нея, при което девойката срамежливо се усмихна. Между устните й блестяха съвършени бели зъби. Изглежда грозотата й не бе естествена. Явно и белезите върху лицето й бяха преструвка.
— Зъбите, Кетила! — остро каза Оинан.
— От тях ме боли, татко — тихо и умоляващо отвърна девойката.
— Остави я — застъпи се майката. — Винаги може да си ги сложи отново, ако някой се появи.
Тинкетил свари шепа корени, прочисти раните на Ниш с отварата и ги покри с мазнина.
Родителите не казаха нищо повече за госта си, нито разговаряха с него. Скоро децата се оттеглиха да спят. Крил-Ниш легна с лице към входа. Оинан и Тинкетил си шепнаха дълго — разпален аргумент, от който механикът не долови нито дума. Не дочака и края му, защото заспа.
Още преди разсъмване го събуди проблясваща светлина откъм задната част на колибата. Тинкетил бе коленичила пред Кетила и нанасяше петната върху лицето й, като си помагаше с кичур, залепен върху клонка. Останалите деца все още спяха. Оинан го нямаше.
Скоро бащата се появи, понесъл канчето си.
— Дай ми ръка, Крил-Ниш.
С дръжката на лъжица Оинан загреба от белия прах, който бе насипал, и повтори очертанията, които Колм бе нанесъл снощи. Ниш трябваше да стисне зъби, за да понесе изгарящата болка.
— Нужни са само няколко минути — каза мъжът.
Всички се бяха вторачили в механика. Искаше му се да закрещи от болка, но след като те бяха изтърпели същата процедура, той също щеше да издържи. Ниш едва издържаше да брои секундите, докато най-сетне Оинан не отстрани негасената вар. Тя бе прогорила кожата, за да остави след себе си оголена, сълзяща плът.
— Сега си един от нас — каза бащата.
Прозвуча гонг, обозначаващ началото на смяната. Този ден премина досущ като предишния, само че този път Ниш трябваше да работи на масата, а не да се свира под нея. Напук на опита си, той се оказа сред най-бавните работници.
Вечерта в колибата, докато Тинкетил зашиваше риза под светлината на омазнена тръстика, Крил-Ниш установи, че Кетила го наблюдава, макар че всеки път, когато погледнеше към нея, тя извръщаше поглед. Тя бе измила лицето си и вързала косата си. Не беше красива колкото сестра си, но излъчваше свежест и Ниш я харесваше.
Преди шест месеца би се възползвал от нея при първата открила се възможност. Но сега бе поумнял. Във всеки случай можеше да види копнежа й — не по самия него, не и за плътските вкопчвания, които му се въртяха в главата. Кетила ставаше жена и искаше да бъде виждана като такава, да бъде вземана на сериозно.