Ниш се покачи отгоре, премятайки единия си крак отвъд, за да се настани на върха на стената като на седло. Никъде не се виждаха пазачи, но от това място ревът можеше да се долови по-ясно. На север, откъм посоката на Никеранд, се виждаше сияние.
Механикът се изправи на върха на стената, за да вижда по-ясно. Светлината приличаше на породена от пожар. В онази посока нямаше гори, а беше прекалено рано за полски пожари. Значи гореше градът.
Сега звукът долиташе по-силно, донесен от вятъра: действително дело на ужасена тълпа. Сиянието се разгърна. Никеранд гореше. Стоте хиляди тамошни обитатели бягаха, за да се спасят. Пазачите на бежанския лагер бяха последвали примера им и бяха изоставили задълженията си. Изглежда фронтовата линия се изместваше неочаквано бързо и почти се беше озовала при тях.
Ниш се затича обратно към колибата, където разтърси Оинан и Тинкетил.
— Ставайте! — просъска той. — Никеранд гори и пазачите са избягали. Лиринксите наближават.
Двамата бежанци бяха привикнали на подобни нощни тревоги, защото веднага се събудиха и нахлузиха ботушите си. Ниш трескаво затърси своите, а междувременно Тинкетил събуди децата си. Малките проявиха същата мрачна ефективност. Под тръстиковата светлина Ниш отново усети погледа на Кетила върху себе си.
— Ще събудя лагера — каза Ниш, изпълзявайки навън.
Оинан хвана крака му.
— Ще настъпи паника. Никога няма да успеем да се измъкнем.
— Не мога да позволя всички да бъдат избити в съня си. Как да ви намеря?
— Накъде, Колм? — извика бащата.
— Надолу по падината, където се стичат отпадъците — без миг колебание отвърна момчето. — Щом няма никакви пазачи, ще можем да се прекачим през оградата в края му.
— Значи ще се срещнем там — каза Ниш, — но ако не дойда, тръгвайте без мен.
Той се затича към работилницата, близо до която висеше огромният гонг. Там сграбчи чука и нанесе три удара.
— Събудете се! — ревна механикът. — Никеранд гори, лиринксите настъпват. Ставайте!
Из целия лагер се разнесоха крясъци и викове. От колибите наизскачаха бежанци, които започнаха да се блъскат едни други в паниката си. Един от домовете се обгърна в пламъци. Ниш удари гонга за последно, понечи да захвърли чука, но прецени, че подобно оръжие е за предпочитане пред празни ръце, затова го прибра под мишницата си и се затича на свой ред.
Близо до ъгъла на една къщурка механикът бе съборен от група притичващи. Не му оставаше друго, освен да прикрие главата си с ръце, да се свие и да ги изчака да отминат. След това той продължи да се придвижва, като се придържаше до стените на постройките. Някъде от лявата му страна избухнаха нови пламъци — бе запалена колиба, под чиято светлина бежанците нападаха портата. Един от тях успя да се прехвърли от другата страна, за да отвори.
Ниш продължи. Вече бе оставил по-голямата част от лагера зад себе си. Препъвайки се в мрака, той се плъзна по мазната глинеста почва и се озова в някаква канавка. Ако можеше да съди по миризмата, изглежда бе попаднал на правилното място. Поне това му спестяваше търсенето.
Някъде пред себе си можа да различи още няколко силуета — изглежда и други бяха споходени от замисъл като неговия, а може би това бе семейството на Колм. Тъй като нямаше как да бъде сигурен, Крил-Ниш не се провикна.
Пронизителен писък на ужас долетя иззад него, последван от рева на стотици гърла. Това врагът ли беше? Механикът пое настрани, за да се изкачи по стената на дерето и от върха на близка могила се обърна към портата.
Хората търчаха обратно към лагера, премазващи едни други в отчаянието си да се измъкнат. Той знаеше какво приближава зад тях, но искаше да го види със собствените си очи.
Огромна форма прелетя над оградата и се приземи сред пламъците. Силуетът не можеше да бъде сбъркан — масивно тяло, гребенеста глава и ципести криле. Лиринкс. Други нахлуха през разтворените порти.
Ниш не можеше да понесе гледката. Той се затича надолу и дори прекоси зловонния поток, за да се втурне по другия бряг, пробождан от агонията в крака си. Тази болка му позволяваше да изпита представа какво би било усещането да бъде изяден жив.
Крил-Ниш изникна от падината и се изправи пред оградата. В нея личеше прясна дупка, оставена от предишните бегълци. Механикът се промуши на свой ред, при което раздра ризата си.