— Някога наистина беше така, сър.
— Аз също си имам началници, майсторе, и те са далеч по-жестоки от мен. Освен това има и друго — колкото по-високо се изкачваш, толкова по-дълъг е полетът при падение. Поне по-високо не мога да се изкатеря, за което се радвам. Но ти никому не казвай.
— Получили сте мъмрене от скрутаторите?
— Може да се каже, макар че онези от Съвета не биха се изразили толкова открито. В крайна сметка писмото им започва така: Бъди уверен, Ксервиш, че ние не изразяваме неудоволствие. Разбира се, това означава, че те са изключително недоволни. Бесни! — Той се засмя, което Иризис намери за странно.
— Какво ще стане с вас? С нас?
— Притесняваш се, че когато кулата рухне, отломките й ще смачкат мравките? Предполагам, че действително ще стане така, ако рухне. Но аз съм борец, Иризис, и още далеч не съм сразен. В Съвета имам не само врагове, но и приятели.
Донякъде успокоена, жената се облегна назад и отпи нова глътка от великолепното бренди. Тъй като пиеше рядко, вече бе започнала да усеща приятно замъгляване.
— Не се чувствай прекалено уверена — продължи скрутаторът. — Още един провал — и с мен може да е свършено. Войната се развива изключително зле.
— Вие нямате вина за това!
— Бързо бих си приписал заслугите, ако положението беше обратно. И освен това мога да бъда винен за аахимската инвазия, както я наричаме. Без Тиан подобно нещо не би се случило.
— Но вие дори не сте били там, когато се е случило. Ако някой трябва да бъде обвиняван, то това съм аз.
— Не ми напомняй! — изръмжа Флид, изпразни чашата си и я напълни отново, допълвайки и нейната. — Ейнунар е моя провинция. От мен се очаква да зная всичко, което се случва там, и да го контролирам.
— Колко зле отива войната?
— Изключително зле!
— Хората казват това от много отдавна.
— Защото от много отдавна тя се развива зле, но сега развитието е по-лошо от всякога. Години наред губим територия, без да компенсираме с напредък. След дванадесет месеца всичко може да е свършило и всички да се озовем в кошари.
— Наистина ли е толкова безнадеждно? — Иризис отпи по-смело.
— Не. Работим над множество… тайни оръжия. Ако едно или две от тях отбележат успех, ходът на войната може да бъде обърнат.
— Какви тайни оръжия?
— Ако ти кажа, няма да бъдат тайни. Мисли за промените, които кланкерите внесоха в статуквото. Бихме могли да използваме контролерите, за да захранваме десетки механизми — прожектори, оръжия, помпи, лодки. И трябва, защото вече не разполагаме с работната ръка, която ни е необходима.
Тази мисъл трябваше да е успокояваща, но далеч не беше.
— Вече в достатъчно голяма степен разчитаме на Тайното изкуство — каза Иризис. — И започваме да виждаме изцедени възлови точки. Ако аз бях част от Съвета, тези неща биха ме разтревожили.
— За щастие никога няма да бъдеш — отвърна Ксервиш Флид, — така че остави тези тревоги на нас.
— Но лиринксите също имат свои собствени проекти, като плътоформирането. Какво ще правим, ако те успеят в разработките си?
— Ще се нуждаем от наши нововъведения, с които да ги лишим от това предимство. — Скрутаторът извърна поглед. Не искаше да говори за това.
Иризис бе споходена от внезапна мисъл.
— Следовател Фин-Мах не изучаваше ли плътоформирането им? Не съм я виждала от месеци.
Фин-Мах, следовател на Тикси, отговаряше пряко пред перквизитора — и индиректно пред Флид.
— Да. И все още го изучава.
— Къде е тя?
— В момента отсъства по възложение на Съвета. Не задавай такива въпроси.
— Ами аахимите и единадесетте им хиляди конструкта? Те с нас ли са, или против нас?
— Не знаем. Трудно е да се определят като плодотворни опитите да бъде установен контакт с тях.
— А вие какво мислите?
— Бих казал, че те са прекалено ожесточени, за да преговарят. Огорчени от факта, че хароните са ги държали роби на собствения им свят. Двойно по-огорчени, че след нарушаването на Забраната техният свят е станал необитаем. Чувам, че те винят нас, което е повод за тревога. Не разполагаме с нищо, което да изправим срещу конструктите им, може би същото важи и за лиринксите. Дългата война ни е отслабила. Докато аахимите са силни. Тяхното решение ще реши съдбата на Сантенар.