— В такъв случай колко точно е важна нашата работа? Наистина?
— От изключителна важност е да открием какво се е случило с възловата точка.
— Тогава защо не се заехме директно с този проблем?
— Защото без кристали цялата тази фабрика става безполезна. Биха пострадали и заводите, които снабдяваме с готови контролери. Ако това стане, главата ми ще увисне над портата и ще ме замени друг скрутатор. А ти ще изхвърчиш до най-много седмица. Ти си белязана, Иризис.
— Кой би бил новият скрутатор?
— Не мога да обсъждам тези неща. Но мога да ти кажа едно — прибързах да отписвам бащата на Ниш. Перквизитор Джал-Ниш Хлар се е възстановил от нараняванията си. До края на живота си той ще бъде противна за сетивата гледка, винаги ще го измъчва болка, но тези неща само са усилили амбицията му. Той все още иска да бъде скрутатор, а има само един начин да се озове на тази позиция. Само през осакатения ми труп.
Иризис обви ръце около себе си и потръпна. Споменаването на перквизитор Хлар я бе накарало да се почувства затворена жива в ковчег, до който се опитва да се докопа звяр.
— Някога били ли сте приятели?
— Не. Бях негов наставник за известно време, но това бе преустановено по взаимно съгласие. Джал-Ниш е прекалено амбициозен, а на амбициозните хора не може да се има доверие. Те винаги мислят първо за собствения си интерес.
— Казано от човек, който е бил скрутатор в продължение на тридесет години!
— Направиха ме скрутатор, защото бях по-добър в работата си от всички останали. Никога не съм искал да бъда част от Съвета, но когато се озовах там, трябваше да се вкопча, защото знаех какво става, когато разтвориш пръсти. И все още мисля, че мога да изпълнявам задълженията по-добре от когото и да било, въпреки последните няколко месеца. Тук е горещо — изсумтя той. — Нещо против да си сваля ризата?
— Виждала съм гърдите ви — леко се засмя Иризис. — Не се опасявам, че ще изгубя контрол.
Торсът на скрутатора бе жилест и покрит с белези. Създаваше впечатлението, че месото е било изтръгнато изпод кожата.
— Винаги съм се чудила за вас — каза тя. Флид беше грозен, но не отблъскващ. Когато бъдеше опознат, забележителната му личност изместваше вида му.
— Не си само ти.
— Кой ви е причинил такива ужасни неща?
Скрутаторът изпразни чашата си, но не отговори.
Иризис повдигна бутилката.
— Още?
— Не, благодаря ти. Предстои ми работа, за която ще ми е необходим трезва мисъл. Съветът на скрутаторите ми го причини. Или поне оттам дойде нареждането.
— Нима те измъчват членовете си? — попита отвратената жена.
— Тогава още не бях скрутатор, а перквизитор. Млад и красив, който напредваше бързо. Това ме бе направило прекалено самоуверен, прекалено любопитен. А както знаеш, скрутаторите разполагат с най-добрата шпионска мрежа. Обичат да се хвалят, че знаят всичко, макар в действителност това да е невъзможно.
— Аз проявих непредпазливостта да размишлявам над нещо, което всички останали бяха пропуснали. И да видя нещо, което никой друг не бе съзрял. Видях последователност, която не трябваше да виждам.
— За какво говорите?
Флид доближи длан до гърдите си:
— Наистина ли искаш да знаеш?
Иризис не искаше. Тя отпи от чашата си. Скрутаторът посегна към бутилката, поколеба се, сетне в крайна сметка си наля. Двамата замълчаха, заслушани в пукота на пламъците.
— Ставаше дума за нашия ръководител — каза леко завалено Флид.
— Съветът на скрутаторите?
— Не, истинският господар. Нуминаторът.
— Никога не съм чувала за него.
— Никой не знае кой е нуминаторът, но можеш да бъдеш сигурна, че зад Съвета се крие сила, която преследва собствени цели. Възможно е тя да не се интересува от развоя на войната. Възможно е тя да е манипулирала всичко от сформирането на Съвета насам.
— Нуминаторът — замислено повтори тя.
— Никога не споменавай това име! Забрави, че си го чула. Това е готова смъртна присъда. Изглежда съм изпил повече, отколкото възнамерявах.
Внезапно той изглеждаше крехък и уязвим, което й се стори неочаквано мило.
— Аз също пих повече, отколкото трябваше — отвърна Иризис и се приближи до него, за да плъзне пръст по белезите на гърдите му. — Сигурно много сте страдали.
— Така беше. И бих предпочел да не ми се напомня. Освен това ти също си усетила камшика.