— Ухае приятно. Готов съм да се обзаложа на бутилка от снощното бренди, че не си взела тези неща от столовата.
— Аз ги приготвих. Специално за вас.
Скрутаторът я изгледа проницателно, взе подноса и го постави върху отрупания плот. И свали кърпата: пресни хлебчета, все още димяща печена риба и чаша джинджифилов чай.
— Ще се присъединиш ли? — Флид посочи към насрещния стол.
— Не, благодаря ви. Вече закусих.
Това беше лъжа, но тя не искаше да се храни заедно с него. Това щеше да направи нещата още по-трудни.
— Тъкмо за мен ще има повече. — С пръчиците си за хранене той отчупи късче розово месо от рибата и го сдъвка с видимо удоволствие. — Превъзходно — похвали скрутаторът, разчупвайки едно от хлебчетата. — Има ли нещо, което да не можеш да правиш добре, Иризис?
Тя не отговори. Доставяше й удоволствие да го гледа как се храни. Ксервиш отпи от чая си, добави мед направо с пръст и погледна към Иризис.
— Зная, че искаш нещо. Какво е то?
В стомаха й се бе образувала буца с големината на малка тиква. Този път тя не можа да издържи погледа му. Харесваше скрутатора, беше се любила с него. Нима можеше да го разочарова по такъв начин?
Но пък не можеше да премълчи. Той трябваше да знае.
— Искам да призная. Не, не е така. Трябва да призная. Вече не мога да понеса да крия истината.
Флид си избра вкусно парче риба и облиза устни. Как можеше да е толкова небрежен?
— Да признаеш? Ти ме изненадваш, Иризис. Какво би могла да признаваш пред мен?
Думите й изхвърчаха с напора на дълго притаяване:
— Аз съм измамница, скрутаторе. Не съм в състояние да черпя сила от полето. Изгубих таланта си, когато бях на четири години, и оттогава нито веднъж не съм успявала да си го върна. През цялото досегашно време не съм спирала да лъжа и мамя. Не мога да изпълня задачата, която ми възложихте, защото няма как да изследвам възела и да разбера какво не е наред с него.
— Но ти изпълняваш задълженията си, Иризис. Тази фабрика изработва най-добрите контролери в източния квадрант, и то ги изработва най-бързо. Съветът е доволен от работата ти.
— Но…
— Освен това ние знаем, че си черпила сила. Направила си го на онова плато, когато контролерите е трябвало да бъдат пренастроени към тамошното двойно излъчване. Фин-Мах е била там.
— Това… Юлия ми помогна, сър.
— Не съм „сър“ за партньорките си, Иризис.
— Ксервиш… — Това обръщение не й се струваше уместно, трудно й беше да го използва. — Тогава ми помогна Юлия, Ксервиш. Тя ме насочваше и силата просто потече. Сама не бих се справила.
— Но нали изпращам и нея с теб. Какъв е проблемът?
— Аз не съм онова, което би трябвало да бъда.
— Както всички ние. Аз съм прагматичен човек, интересуват ме единствено резултатите. Ти работи добре с перцептора, затова ти се доверявам и сега, майсторе.
— Не съм „майстор“ за любовниците си, Ксервиш.
— Извини ме. Скрутаторът в мен се обажда.
— Аз предпочитам скрутаторът да бъде в мен — подметна Иризис.
Флид се усмихна.
— Да. Много добре. Дали… — Той се поколеба, като никога неуверен в себе си. — Как смяташ, дали ще имаме и други възможности в това отношение?
Иризис се престори, че обмисля, преди да го погледне в очите.
— Осъзнавам, че всеки един от нас има да изпълнява дълг, Ксервиш.
— Предпочитам обратното значение — ухили се Флид.
— Не съм сигурна, че разбирам.
— По-късно ще разбереш. Има дълг — да изпълнява!
Иризис се отпусна на леглото и затвори очи, заслушана в потракването на пръчиците за хранене. Скрутаторът се хранеше шумно и освен това обичаше да сърба чая си. Но това не я притесняваше. В неговата родина това бяха добри маниери.
Тя беше много уморена. Не беше мигнала цяла нощ, а признанието пред Флид я беше изтощило емоционално. Освен това проблемът бе останал неразрешен.
— И още нещо, Ксервиш.
Той допи чая си, обърса уста и се обърна към нея.
— Мислиш, че не знаеш достатъчно за възловите точки. Че това е работа за мистик, а не за теб.
— Именно.
— Няма да бъдеш сама.
— Кой ще бъде с мен?
— Ще узнаеш, когато му дойде времето.
Днес определено не беше един от добрите дни за Иризис. Сега работеха на осмото ниво. В умората й никак не й се занимаваше с капризната и детински сприхава Юлия, която непрекъснато се оплакваше от главоболие и се свиваше при най-малката провокация. Миньорите, по принцип грубовати, също се затрудняваха да сдържат нервите си. Бяха вбесени от загубата на наградата, от навлизането на врага в мината, а и не на последно място — от нуждата да работят под толкова нестабилна скала. Вече на два пъти Дандри бе крещяла на Юлия. Ако се случеше трети път, на днешното дирене щеше да настъпи край.